Кратко за Боженци (2009)

Липсата на време, в което да обиколим още повече дестинации, ни принуди да вземем отговорно решение и да предпочетем едно от двете: Габрово или Боженци. Без да знаем какво точно да очакваме от избора си, отправихме се към Боженци.




Пред прага на това тихо и красиво кътче на нашата родина успяхме да намерим място, на което да паркираме. Един батко полицай стриктно раздаваше паркинг места и гонеше нахалните  (и мързеливи) туристи, които искаха да попъплят още по-нагоре с шарените си колички. Нарамихме дрехи и фотоапарати, книжки за печати и портмонета и опънахме пергелите (по причина на това, че най-ниският човек в нашето пътешествие е 1.76) в единствената възможна посока – напред.



За Боженци могат да се кажат и изпишат купища суперлативи и подозирам, че ще засягат различни качества на това населено (най-вече през топлите месеци на годината) място. За едни без съмнение природата ще е тази, която ще ги впечатли най-много, за втори – архитектурата на накацалите десетки възрожденски къщи (поне като стил, май-май доста от тях са съвременно строителство), за трети – примамливите гостилници, където всеки пътник похапва сладко-сладко някаква местна гозбица и се радва на безоблачното (при повече късмет) време, а за четвърти – досегът до миналото  - и то буквално досег – можете да си ходите по стар римски път, но къде ще ви отведе, не знам.



Зелено, бяло и тъмнокафяво са цветовете на Боженци през май. Подозирам, че дори цветовете да се променят през сезоните, спокойствието, красотата и приветливостта на това място си остават непроменени, така че дори да не се решите да си купите цяла къща (но ако решите, има доста възможности), то поне за един ден можете да се разходите до Боженци и да изпълните душата си с красота.

Няма коментари:

Публикуване на коментар