Красива Флоренция (2012)

Престоят ни във Флоренция беше съвсем кратък, но пък ни се стори като глътка свеж въздух след Рим. Буквално въздухът е много по-приятен, не толкова влажен, а случихме и на по-нормални температури. Флоренция е красива, това помня, но за първи път си давам сметка колко важни са снимките, особено когато гледаш един куп неща - мозъкът просто не може да се справи с многото информация и да запомни всичко. Е, ние почти не направихме снимки, за което донякъде съжалявам, но пък е хубав повод да се върнем отново.




Пътуването из италианската провинция не е това, което очаквах - не беше нито толкова живописно, нито толкова романтично, но в крайна сметка това си е път по магистрала. Най-силно впечатление ми направиха километрите разсадници, в които се продаваха всякакви дървета и храсти. Подредени в прави редици, вид след вид, километър след километър. Искаше ми се да имам камион и да си натоваря цяла градина! На други пък им прави впечатление, че няма площ, която да не е засадена и да не се поддържа. Майка ми отбеляза, и с право, че не видяхме никакви хора да работят, а в същото време всичко е обработено, прибрано и полято. Оказа се, че работниците се трудят през нощта или рано сутрин. Разбираемо, при тези жеги.


Когато стигнахме във Флоренция, се почувствах страхотно: ето ги малките заведения, пекарните, автогарата, уличните търговци - всичко беше ново за мен, а въпреки това ми звучеше познато. Разходката ни с групата беше нещо, което помрачи донякъде настроението на всички, докато нашата Надя не ни повери в ръцете на една възрастна дама в розова рокля и бяло чадърче от дантела. Беше голям образ, с чувство за хумор, тотален непукист - беше българка. Разходихме се по няколко улички, влязохме тук-там да разгледаме и след беседата, която отново пропуснах, бяхме оставени на свобода да разглеждаме.




Най-внушителното нещо, което няма как да пропуснете във Флоренция, е катедралата Санта Мария дел Фиоре. Виждала съм небостъргачите в Париж, вратът ми се беше изкривил, за да хвърля поглед до върха на новата Триумфална арка, но никога през живота си не съм била толкова впечатлена, колкото от тази катедрала. Това е един величествен и невероятно красив гигант, който ти взима акъла. Размерите й може и да не са нещо кой знае какво, но спускайки се от Via de' Cerretan, целият площад и трите постройки се разкриват постепенно, все едно се задава приближаващ се кораб от приказките. Ако ходите във Флоренция, задължително минете по тази улица - като на забавен кадър пред вас ще се разкрива малко по малко първо късче от катедралата, после сградата пред нея, най-накрая и кулата - тогава ще разберете това, за което не ми достигат думи в момента.


Снимката не е моя, тъй като не успях да снимам катедралата. За съжаление не знам кой е авторът, тъй като е от сайт за свободно сваляне bhmpics.com.

След очарованието обаче, дойде време за нещо доста по-прозаично. Може би ви изненадва, че четете втори пътепис за Италия, а още не съм споменала храната там... Това е така, защото някой беше скрил всичката вкусна храна далече от очите и ръцете ми и стигнах до неприятния извод, че италианската кухня е световноизвестна не защото е толкова вкусна, а защото всеки, отишъл в Италия, си е казал: "О, аз това мога да го направя по-добре" и като се е прибрал, точно това взел и направил!

В чест на Флоренция обаче трябва да отбележа, че най-накрая опитах пица, която да се различава от тази в заведенията у нас (подобно щастие в Рим не ми се случи). Пица с моцарела, пресни подправки и свежи домати. В симпатичната пекарна, където седнахме да похапнем на обяд, имаше и голямо разнообразие от бисквити. През целия ни престой в Италия ми се хапваше вкусен и сочен италиански десерт, но трябваше да изчакам да ни стоварят чак във Венеция, за да сбъдна тази своя чревоугодническа мечта. Във Флоренция закупих една гигантска какаова бисквита с ядки (кедрови, бадеми) и стафиди, която гризах и лигавих три дни, след което си казах, че трябва да се предам. И се предадох - бисквитата замина в боклука.

Витрините им обаче са съвсем от друго измерение - красиви, пъстри, преливащи, подканящи. Те сякаш наистина говорят. Прииска ми се да си имам собствено магазинче за лакомства, за да хвърлям подобни кукички на хората и да ги наблюдавам как гледат с влажен поглед през стъклото. И как купуват, разбира се. Но това го споменавам само за баланс - изобщо не стигнах толкова далече в разсъжденията си. Стига ми да си представям витрините с бонбони....

Тези от вас, които са с широки пръсти, ще намерят местния мол за доста интересен. И тези с по-стиснатите пръсти също, но по друга причина - минавайки покрай сградата, ухаеща на скъпи парфюми и естествена кожа, нашата екскурзоводка ни посвети в тайната, че това място е нещо като безплатна обществена тоалетна. Познайте къде може да осъществите най-бързите запознанства във Флоренция? На четвъртия етаж в la Rinascente. Аз например имах близка среща от трети вид с органите на реда, защото в момента, в който си бръкнах в чантата за телефона, алармената система до тоалетните се разпищя. Разбира се, виновна за това беше дамата, която се шмугна в тоалетната за инвалиди, но дружелюбната охранителка не я забеляза. След като ми провериха чантата супер цивилиозовано и не откриха нищо тайно в нея (не ровят хората, просто я слагат на едно плотче и сканират, предполагам), се зaвърнахме с охранителката и тя повика друга жена, на която обаче тъкмо й дойде редът за WC и отказа да се отзове на молбата. Тогава охранителката махна с ръка, сякаш беше направила повече от достатъчно, и замина. Имам чувството, че с италианците е така: ако стане - стане, ако не стане - не е станало и толкова. Какво се случи в крайна сметка с мистериозната жена, не стана ясно. Ние обаче разгледахме конкретния етаж с кеф, защото беше посветен на домашните потреби и готварството, така че бързо възвърнах доброто си настроение.



Разходката из улиците на Флоренция е приятна - пълно е със сергии, чешмички, а ако се дръпнете малко от центъра, ще намерите нашата "китайска" уличка с магазинчета, в които нещата, които сте купили една пресечка по-рано, ще са няколко пъти по-евтини. Но пък разликата в цените с тези в Рим е доста голяма навсякъде, така че няма да е голяма загуба, дори да не я откриете. Взехме плодове, подаръци и бяхме направили план за следващия ни ден във Флоренция, който обаче така и не се състоя. Кой да ни каже, че мястото, където щяхме да спим, щеше да се окаже най-хубавото от всички...

Още от Италия:

Няма коментари:

Публикуване на коментар