Котор (2010)

В Котор, след слизането от автобуса, разглеждането на крепостния град и задължителните снимки, смогнахме дори да изкачим стената до най-високата ѝ точка, което направо ми спря дъха. Не само от умора, разбира се – гледката е изпълнена с въздух, вода и светлина и ако мислите, че това е едно абсурдно описание, може би снимките ще помогнат да ме разберете. Има толкова много пространство пред човек, че все едно си птица, която кръжи в небето, необезпокоявана от земната гравитация.



Другото, което на мен ми допадна особено в тази гледка, са скалистите хълмове срещу крепостта, които приличат на каменни дюни или големи корабни платна. Всичко е толкова могъщо – от природата, до създаденото от човека, че мнозина се влюбват в Котор. Аз не се влюбих и сега ще ви кажа защо – оказа се, че портокалите, които растат по дворовете, не стават за ядене и това направо разби сърцата ни. 

Шегувам се, разбира се. 






Но ако мога да се сетя за едно нещо, което да не е съвсем перфектно в Котор (от туристическа гледна точка), то това е късото работно време на пазара. Не знаех, че това им е генерален проблем на народите, които живеят по Адриатика, и когато видях колко бързо се изнесе цялото оживление от уличката с плодове, бях неприятно изненадана. Все пак успяхме да си купим грозде и едни плодчета, които са смесица между портокал и лимон на вкус, супер дребнички са и се ядат с кората (бел.авт. Плодът се казва кумкуат).





В Котор е просторно, има много хора, доста неща за разглеждане, има дори смешни картички, посветени на мързела на черногорците, който (трябва да отбележа, преди да съм забравила) е нищо, в сравнение с мързела на хърватите... Въпреки този хумор, градът "звучи" носталгично, но красиво. Разходката между величествените скали и приказната водна шир е подарък, който не бива да изпускате да си направите!





Вижте пътеписа за Дубровник (тук) и този за Будва (тук)!


Няма коментари:

Публикуване на коментар