Леденика (2009)

На Великден повечето хора прекарват празника заедно с роднините, около масата, която за секунди потъва в шарени черупки и трохи от козунак. За мен, както и за повечето българи, това е един вълшебен семеен празник, който събира най-близките и обичани хора  ако не около семейното огнище, то поне около тавата агнешко, след което настъпва блажено време на лентяйство и сладки приказки.





Сутринта на Великден експедитивно почетох традициите и се захванах да стягам багажа, тъй като тази година реших празнуването да е малко встрани от общоприетото: с приятели, а не с роднини; на екскурзия, а не у дома; с пилешко шишче и пържени картофи, а не с агнешко; на път, а не излежавайки се. Запазих само сладките приказки, но с хора, които виждах за първи път през живoта си, и други, които много обичам. Те от своя страна носеха козунаци, така че Великден наистина се превърна в едно забавно пътешествие в надбягване с традициите, но потъване в природата и историята.

Потегляме с две коли към Северозападна България, а крайната дестинация уточняваме в движение. Първа спирка – пещера Леденика.




Враца ни посреща гостоприемно, с хубаво слънчево време, а нашето ведро великденско настроение тепърва набра скорост. В нашата кола пада голям смях, но подозирам, че и в другата положението не е било по-различно. Всеки задоволява гастрономическите си нужди предимно с кафе, а аз кога тайно, кога не съвсем, хвърлям изпепеляващ поглед на козунака, който Марто безгрижно е захвърлил на задното стъкло. Започвам да подхвърлям неразумни предложения за неговото унищожение, но докато успея да постигна нещо, вече се редим на опашка пред пещера Леденика, събираме всички заобикалящи ни хора в група и си купуваме общ билет.


Посещавала съм Леденика и преди, но пещерите са кътчета под земната повърхност, които могат да бъдат усетени от хората всеки път по абсолютно различен начин. В Леденика този път за мен беше весело и закачливо. Пещерата е по-скоро тясна и създава чувство за уют, което допадна на много от посетителите. Предварително бяхме предупредени, че разглеждането не е лесна задача заради изкачвания и слизания, които са част от облагородения маршрут, но това се оказа една голяма неистина. Пещерата се разглежда бързо като маршрут и бавно като време, което искаш да отделиш, за да огледаш всичко. Аз лично съм изключително против отъждествяването на някой сталактит или сталагмит с друг предмет или образ на човек – все пак  всеки приема и интерпретира информацията по свой начин. А и защо изобщо трябва да свързваме тази многовековна красота с каквото и да било? Тя е достатъчно красива и впечатляваща сама по себе си.




На касата при входа има малка стаичка, която е нещо като информационен център и мини музейче в едно – там са изложени различни видове скални образувания и животински видове, които могат да се срещнат в околността. А и в пещерата.

"Образуването на пещерите е характерен процес в карстовите райони", разказва едно табло в центъра на малката стаичка. "Пещерите възникват в резултат на корозията на агресивните карстови води, подпомогната от ерозията. Карстовата ерозия и корозията на подземните реки са два неотделими процеса при формирането на пещерните системи."

Какво още може да разберете за образуването на пещерите, сталагмитите, сталактитите, сталактоните и живота по тези места, ще оставя да научите от екскурзоводите, защото не искам да им крада хляба, а те и без това са скромни в таксуването.

Паркингът при Леденика е снабден и с детска площадка, има почивна станция, а в непосредствена близост на посетителите е предоставена възможността да пояздат на чист въздух изключително красиви коне. По пътя на връщане не пропускайте да се отбиете в комплекс "Чайка", където има богато и вкусно меню за гладни пътешественици!

Но стига толкова за Врачанска област. Време е да се отправим към нейните предели и да се надпреварваме с облаците към Белоградчик.

Няма коментари:

Публикуване на коментар