Влюбена в Монтекатини (2012)

Едно от любимите ми занимания, когато ровя в статистиката на блога, е да хвърлям бърз поглед на думите, които сте въвели в търсачката, за да разбера как сте се озовали тук. Забавлявам се като се чудя на коя ли статия сте попаднали, когато сте написали едно или друго нещо. Има невероятни съчетания от думи и идеи, просто е страхотно. Оказва се обаче, че най-често пътищата, които ви водят до моя блог, са именно тези, посветени на странстването и пътешествията. До преди малко разглеждах статистиката и тъй като така или иначе не ми се спи, реших да споделя с нощните птици за чудното градче Монтекатини в Тоскана.




Монтекатини Терме е известен на туристите в Италия с лековитите си води и приятен климат. Средната възраст на гостите на този град сигурно е 70+, но пък е толкова очарователен, че ни спечели още с първите няколко крачки, които направихме в прохладната юлска вечер. Признавам, хотелът също допринесе за това да се чувстваме чудесно, защото за разлика от малките, тесни, задушни и мрачни стаи в Рим, светлата ни и чиста стаичка в Rubens беше като завръщане у дома. Споменавам името на хотела, защото предполагам, че цените са добри и ако решите да се разходите из Тоскана, нощувка в Монтекатини би било чудесно решение, а препоръка за хотел никога не е излишна.




Градът е малък, но пък за сметка на това изключително красив. През цялото време чувствах и попивах - зелено, розово, жълто, червено... Безкрайна дъга от храсти, дървета и ароматни цветя. Факт е, че пред хотелите и по улиците изобилства от пенсионери, така че определено не е дестинация, която бих препоръчала на заклетите купонджии. Ако обаче търсите спокойствие и малко отдих - намерихте го. При нас положението беше точно такова - преуморени от красотите и пищността на Рим и Флоренция, решихме да посветим един ден на Монтекатини и да се отцепим от групата. Най-доброто решение! Разходката ни не беше достатъчна, за да разгледаме всичко, което ни се искаше, но пък беше истинска почивка, заредена с емоции и усмивки.






От нашия хотел тръгнахме слепешката към центъра. Не че не разполагахме с карта, но нямахме представа какво си заслужава да бъде видяно и къде точно се намира. Оказа се, че няма нещо, което да не си заслужава да бъде видяно, така че в един момент сгънахме картата и тръгнахме, накъдето ни водеха пътищата и пътеките. Това не е опасно начинание - Монтекатини е малък и едва ли един предпазлив турист с добра памет би могъл да се загуби в него. Е, може малко да се пообъркате, защото не всяка улица е закичена с името си на достатъчно видно място, но пък ако се окажете леко дезориентирани като нас, много е вероятно да сте на 10 метра по диагонал от хотела си, така че - питайте смело :)






Най-важното нещо, което трябва задължително да видите, е Terme Tettuccio. Посещението на това място ще ви накара да закопнеете по едно минало, за което имаме само романтични представи, а съвременните SPA курорти ще ви се сторят жалка история. От този комплекс струи светлина и хармония, която те главозамайва дори отвъд решетките след работно време. Е, длъжна съм да спомена, защото стана въпрос и в предишните пътеписи - и тук попаднахме случайно. Поуката от нашите пътешествия е, че когато кривнеш от правия път, намираш неща, за които дори не си подозирал. Толкова е хубаво!



Друго мое любимо място в Монтекатини стана пазарчето със сергии, на които се продаваха различни нещица, характерни за местността и като цяло за Италия. Малък дървен Пинокио под формата на магнитчета или играчки на въже; платове, покривки и престилки; стъклени и порцеланови произведения, ръчно рисувани предмети; чанти, портмонета и кожени изделия; дрехи, календари, играчки... Спирахме се почти на всяка крачка и почти навсякъде, където се спирахме, си харесвахме нещо, което да си отнесем за спомен. Никога досега не съм била такъв меркантилен егоист в пътуванията си - винаги нося по нещо за някого, но този път ми беше адски трудно да заделя която и да било джунджурийка за някого другиго, освен за себе си. На всичкото отгоре продавачите бяха толкова мили и усмихнати, ведри и спокойни, че ако не съзнавах с разума си, че е невъзможно, щях да си "спомням" как сме си говорили на български - толкова добре се разбирахме.

Уличките и магазините в градчето са различно изживяване - всеки се стрми да привлече вниманието на туристите и стоката буквално се излива извън витрините. Всичко обаче е аранжирано толкова красиво и примамливо, че не веднъж влизахме замаяни като моряци, привлечени от морски сирени, а вътре не откривахме нещото, което всъщност ни беше омагьосало.



Сещам се да го спомена сега, въпреки че може да стане въпрос и когато ви разказвам за Венеция, но в Италия продават страшно много плюшени мечета. Те са просто навсякъде, като бумът им май беше именно в Монтекатини. Мечета наляво, мечета надясно, но най-голямо впечатление ми направи един грамаден мечок, с който си направихме прилично обемна фотосесия.

Сладоледът също niбеше най-вкусен там, паркът - голям и пълен със спортуващи хора или с майки с деца, улиците - чисти и красиви... В общи линии ви разказвам за града през розови очила. Осъзнавам, че за един ден няма как да събера кой знае колко впечатления, въпреки това не ни убегна фактът, че в периферията на центъра, където беше и нашето хотелче, имаше доста изоставени сгради и хотели. Това явление обаче си е "периферно" - самият център изобилства от хотели, хора и живот, магазинчета и заведения, фонтанчета, книжарници и красиви сгради, така че непременно вместете Монтекатини в италианската си програма този сезон ;)     

Няма коментари:

Публикуване на коментар