Мостар (2010)

Дубровник ни изпрати с буря, която започна още през нощта преди нашето заминаване. Няма да излъжа, че и моето настроение не беше от най-слънчевите, тъй като не исках да си тръгвам от хубавата ни почивка и да потеглям към Босна и Херцеговина. Бях изпълнена с предразсъдъци и смятах, че няма какво особено да видя там, така че не очаквах с нетърпение прекрачването на границата.

Независимо от това какво ми се иска на мен, в крайна сметка се оказахме в Мостар – един град, прочул се с красивия си мост, унищожен по време на войната с Хърватска в началото на 90-те и построен наново от същите камъни, които находчивите босненци са извадили от невероятно красивите води на Неретва.


Първото нещо, което ни посрещна в Мостар, бяха циганките-просякини, които бяха увисили невръсните си деца по вратовете и молеха за пари. Заобикаляйки ги най-внимателно, се оказахме лице в лице с порутените сгради, надупчени на всеки 10-20 сантиметра от шрапнели и оставени като паметници на неотдавнашното минало на този град. Подобни гледки ни съпътстваха по пътя из Босна, но сградите бяха толкова много и толкова окаяни, че в крайна сметка стигнахме до извода, че зданията не са съвсем умишлено оставени, за да свидетелстват за нещо, а просто стопаните им не са се завърнали и сега няма кой да пооправи тези зловещи картини.





Босна продължи да не ми се харесва особено и след като вече започнах да се разхождам из улиците на Мостар – мръсотия и цигания навсякъде. Преди да влезем в стария град с чаршията и други особености, с които се характеризират селата от османски тип, които много добре познаваме и у нас, имах чувството, че се намираме в документален филм за някое гето – прокъсани черги висяха вместо врати, изоставени сгради се използват за тоалетни и кой знае още какво. Настроението ми придоби забележителни низини, но когато започнахме да се любуваме на тюркоазения цвят на Неретва, всичко отрицателно изгуби своете значение и важност. Със сигурност мога да кажа, че от всички реки, които съм видяла през живота си, тези, които текат в Босна, са най-приказните! Това е цвят, на който окото не може да се насити, фотопаратът не може да предаде достоверно, а рисунката не може да пресъздаде. Ако не за друго, то поне заради Неретва и заради красивия мост трябва да се вдигнете и да посетите тази изключително объркана балканска държава.







Самият Мостар е трудно проходим, ако не сте обули подходящите обувки, защото калдаръмените улици никак не са му кът. Затова пък пред турското посолство има много красива каменна мозайка. От това градче можете да си закупите всякакви сувенири – през медни бижута и съдове, индийски шалове и туники, малки цитати от корана до китайски дрънкулки, покривки и калъфки. Когато ги гледате така изложени едно до друго, може шареното да ви дойде малко в повече, но ако обърнете внимание на всеки предмет поотделно, може и да намерите нещо красиво и точно като за вас.





Споделих впечатленията си за този град много набързо, защото такъв беше характерът и на самото ни посещение. След кратка разходка, събрахме се отново в автобуса и потеглихме към Сараево.

Няма коментари:

Публикуване на коментар