Истанбул (2007)

Преди няколко години с Петя отскочихме до Турция по повод нейния рожден ден... Всъщност преди доста години... Тогава публикувах този пътепис в един отдавна забравен блог. Наскоро отново попаднах на писанието си и прецених, че може и да е полезно за някого, затова ще го споделя и с вас с пожелание за хубаво начало на есента!

Истанбул е шарен, шумен, непоносим и въпреки това - романтичен и очарователен. Не мога по-точно да опиша впечатлението си от този град! Три дни ми дойдоха в повече, но вече в София, ми се иска отново да видя безкрайните сергии с подправки и дългите мостове над Босфора и Златния Рог.



Още с влизането в Турция прави впечатление изобилието от национални флагове, боднати до всяка тревичка - от най-огромните, които се виждат от километри разстояние, до най-малките, които вървят по протежение на магистралата или са закачени по прозорците на къщите. Другото нещо, което изобилства, са лалетата - всички видове и цветове!




Ако сте само момичета и се разхождате из Истанбул едва ли ще имате проблеми, както ме бяха наплашили преди да замина. Да, търговците са много нахални, но само те са тези, които ще ви се натрапват и ще ви заговарят . Разбира се, ако вие решите да си направите по-интересно пребиваването като поемете инициативата, това е друг въпрос.


Ще е нужно известно време, докато разберете, че всъщност някой ви говори на английски и още толкова, за да разберете какво точно ви казва. Редовният въпрос е: "Where do you come from?", следва изброяване на най-често срещаните туристически групи в района, а когато сами си кажете, че сте от България, следва: "Aaa, комшу, комшу!" и толкова. Явно българите не са известни сред търговците като най-щедрите купувачи.


Пазаренето за цените на стоките е може би най-ужасното нещо, с което трябва да се справите, когато искате да си купите нещо, особено ако сте си избрали стока от Капалъ Чарши. Не се заблуждавайте, че можете да си я вземете по-евтино, отколкото някъде другаде - ето каква е процедурата: питате колко струват възглавничките, продавачът казва цена, много по-висока от истинската, вие казвате много по-ниска, като оптималният вариант, за който можете да си купите нещото, е за половината от първоначалната цена (ако сте по-отракани в изкуството на пазаренето, може да постигнете и по голям успех. За всеки случай, ако не се пазарите, няма и да ви обърнат повече внимание.) Капалъ Чарши не ме впечатли приятно и трябва да подчертая, че Египетският пазар е къде-къде по-изгоден и интересен. Оттам си взех страхотни възглавнички за по 3 лири, като най-евтината оферта в Капалъ беше за по 5 лири. Има всевъзможни подправки - дори да не си купите, заслужава си просто да се разгледа. Друг плюс са самите търговци, които дори не се доближават като държание до своите колеги от чаршията - на Египетския пазар всичко е много по-подредено, много по-симпатично и много по-културно - търговците, от които пазарувах, изобщо не се пазаряха, а направо казваха истинската цена. Ако се опиташ да се пазариш, те отрязват веднага. Но и на двата пазара се срещат представители и от единия и от другия тип продавачи, де...



Много внимавайте каква храна си купувате - почти навсякъде с охота ще ви дадат да дегустирате - така няма да направите като мен и да си купите баклава, която няма да изядете, защото не обичате шам фъстък например. Опитвайте! Гледайте! Не действайте импулсивно от страх, че "няма да намерите второ такова"! От опит мога да кажа, че това, което ще си харесате на едно място, го има на още 100. Това са златните правила за пазаруване в Истанбул!

Когато сте в Истанбул, използвайте всяка възможност да видите колкото се може повече забележителности и нови места. Разходката по Босфора дава възможност да се запознаете с фасадите на историческите паметници (сгради, дворци, джамии и т.н.), но ако искате да навлезете в дълбочина, трябва много повече време.



Топ Капъ, Долмабахче, Румели Хисар са красиви и гледани само отвън, но не можете да изфантазирате сами това, което е отвътре. За съжаление аз видях само Топ Капъ, но пък това ми дава поне още един повод да се върна в Истанбул и за останалите две визити.


В Одрин е по-различно. Джамията "Селимие" ме впечатли толкова, колкото и прословутата Синя джамия и храмът "Света София".
Но и джамиите ми дойдоха в повече - толкова властващи и силни изглеждат - сякаш са се впили в земята с още толкова минарета, колкото се виждат и отгоре.



Толкова за Турция. Надявам се и вие да имате възможност да почувствате този бесен ритъм, в който живеят хората от Истанбул!

Няма коментари:

Публикуване на коментар