Трявна - лято и зима (2009 / 2016)

След кратка поредица от разочарования най-после се озовахме в град, за който бях слушала толкова много положителни отзиви, че нямаше начин да не го обикна, още преди да хапна там (за непросветените, това е теория, измислена от друг, но разпространявана от Жоро: всеки град е чужд, докато не хапнеш в него). Е, хапването беше една мноооого мазна мекица, която направо ме разтърси, но все пак си беше хапване, а и Трявна е толкова красив, тих и живописен град, че и да си бях спестила мекицата, пак щеше да ми хареса!




Разхождаме се ние рано-рано сутринта, а тези, които са били в Трявна преди това, се изживяват като екскурзоводи: “Това е къщата на... (момент да прочете табелата)... еди кого си”, “А това е готината община”. Пред общината има едно фонтанче – сещам се винаги първо за него, чак след това за всички останали красиви неща, защото фонтанчето си има едно много смешно щръкнало пишле на едно смеещо се човече, което си играе с гълъби. Като видите това, и вас започва да ви гъделичка нещо в стомаха и започвате да подскачате и да си подсвирквате щастливи.



Цветенца, паметници, кафета – всичко както във всеки друг град. Красиви и модерни или интересни и порутени сгради могат да бъдат видени в новия център, като вторите са значително по-малко, но все пак ги има. И по-добре! Иначе щеше да е безинтересно.

Продължаваме да ходим по главната улица, която води към старата част на Трявна. Тук се намират мекиците, една изключително стара схлупена църква, преживяла пожари и кой знае още какви неща, но пък си имаше дървени кошчета за разделно събиране на отпадъци! Европейска работа, както би казал някой.

Срещу нея има фото, в което могат да ви направят старовремски снимки (предполагам от тези, които са в сепия и ви обличат със смешни костюми, наподобяващи облеклото на буржоазията от Възраждането), но работи само в сряда или нещо от този род. Нищо! Има достатъчно други неща за изживяване и разглеждане, дори да не успеете да се снимате – казвам го от личен опит.



На центъра в старата част на Трявна има часовникова кула (както и в Ботевград), а някъде из града има две моми от мрамор, които везат знамето “Свобода или смърть” (както и в Ботевград), но приликите между тези два града се изчерпват с това. Е, може би и с цветните градини, де.




Домове-музеи има достатъчно, така че ако сте любител на някоя историческа личност, прекарала живота си в Трявна, можете да надникнете в интимния й свят. Ние се запътихме към бившето класно училище, в момента Музей на дърворезбата (поне така ще го срещнете в туристическата книжка), но освен интересните врати, поставени на двора, почти нищо друго дърворезбарско не видях. Това не пречи на музея да е страхотен и много забавен за малки деца на 21-22 години като нас, а и на такива, минаващи 50-те, но няма да уточнявам с колко ;)




Музеят е разделен на 3 части: първата е тази с дървените врати на двора на първия етаж, а втория етаж си поделят класното училище и спонсорирана изложба на живопис и дървени скулптури. 

Ако помня правилно, изложбата включваше доста еротични елементи и се носи едно такова вълшебно настроение, човек чак се самозабравя. Но часовникът си върви (а като споменах часовници – има и една стая със стари часовници и пишещи машини), така че трябваше да обърнем внимание и на другата половина от етажа. Там се задържахме дори повече! Във всяка стая има нещо интересно, което да разгледаш или прочетеш, а в последната, която е класната стая, можете да се върнете назад във времето и да си изберете каква роля да играете: на учител или на ученик. 

Второто е по-интересно, защото има повече разновидности: може да пишете на пясък, както са правели най-малките, после минавате на дъсчица, а най-наперените могат да се пробват с перото – то ще им пасва най-добре ;)


Ако преживяването ви е зарибило по старите методи на обучение, то от музея можете да си закупите дървена табелка със смешен надпис за спомен. Изборът е голям, като не липсват крайности като: “Пияницъ!”. “Крадецъ!”, “Нечистъ”. Ние си избрахме “Ленивь” – колко стандартно! Имаше и “положителни” табелки, но те бяха хартиени и съвсем не се радваха на такъв интерес, както назидателните.

Груба сила беше тази, която ме измъкна от тази забавна стая и ме принуди да си ходя. И това дори не беше уредникът на музея – толкова симпатичен човек! – това бяха моите си хора, нетърпеливи да пийнат по едно турско кафе.




Едва ли ще ви изненадам, че турското кафе на пясък се прави с по-съвременни методи, замаскирани умело от находчивите търговци, но това има толкова малко значение! Важното е да седнете на сладки приказки, но останете само с това сладко, защото между нас казано – баклавата не струва!

Осем години по-късно отново посетихме Трявна. За съжаление, аз донесох със себе си зимния грип на 2016-та и ми се наложи да гледам само през прозореца. Въпреки това, много ми се искаше да ви покажа снежната приказка, която ни затрупа, през обектива на Жоро, който смело излизаше на нощни фото сесии: 









3 коментара:

  1. Какво ли не съм чувала за турското кафе , но като че ли това, че на пясък се прави с по-съвременни методи, замаскирани умело от находчивите търговци, но това има толкова малко значение, наистина, не знаех...пясък....е може би затова е толкова известно о вкусно. Благодаря за красивите снимки, много ми се иска да отида и аз до там на една малка екскурзия но ще видим кога ще стане и това за баклавате което ни посъветвахте определено ще го запомня, по добре да не опитвам тогава хахахаха Блога ви е страхотен, често ви посещавам, още много пътувания пожелавам.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за пожеланията!
      Иначе статията е писана доста отдавна - може вече да има хубава баклава, така че - пробвайте и ще се радвам да споделите и вашия опит :)

      Изтриване
  2. Нищо, че статията ви е стара, благодарение на нея посетих това място и да си призная останахме с моето семейство изключително доволни.Хапнахме баклава и останахме очаровани.Направена е перфектно, дори повече ми хареса от тази, която опитах в Истанбул на скоро.Благодаря ви за снимките и ще се радваме ако ни пишете и за друго красиво българско място за почивка.

    ОтговорИзтриване