Видин (2009)

Баба Вида е красив замък, строен и дострояван от различни националности и въпреки това запазил своя автентичен образ. Легенди за Вида има много, но реална личност, на чието име да е наречена крепостта, не съществува. Въпреки това символика има – както бабата е пазител на семейните ценности и защитник на традициите и в най-тежките за семейството моменти, така и тази единствена запазена крепост  от Средновековието е символ на някогашното величие на нашата нация, преди да паднем под турско робство.


Замъкът “Баба Вида” е построен върху останките на античната крепост Бонония, която вероятно е възникнала върху основите на заварено тракийско селище в началото на I в. От Бонония най-добре се е съхранила североизточната ъглова кула, която е вградена по-късно в основите на “Баба Вида”. Това най-ранно римско ниво на замъка е на кота 33,20 м.
Като начало на първия средновековен строителен период се приема Х в. От тогава е запазен големият югоизточен бастион. Превръщането на средновековното укрепление в замък е станало още при първите владетели на Бдинското княжество. Окончателното разширение е при цар Иван Срацимир, чието име е свързано с главната кула на замъка. Това ниво е на кота 34,40 м.. Външните зидове на замъка също са от средновековния строителен период – по фасадите ясно се различават бойниците от този период – на кота 43 м.
От XV в. замъкът изпълнява само защитни функции. Той е бил отново преустроен в края на XVII – началото на XVIII в., когато появата на огнестрелното оръжие поставя нови изисквания към този род съоръжения. Дострояват се още един ред помещения около вътрешния двор. Средновековните бойници са запълнени с каменен градеж, зъберите са оформени с нови бойници в най-висока кота 46,67 м.
Плановата схема продължава да се обогатява посредством оформянето на околовръстен двор, изграждането на казарменото помещение, прилепено към западната външна стена на замъка.
Преживяла бурите на столетията, днес крепостта е най-внушителният паметник на българското крепостно строителство от средновековието.
За туристите, които идват да разгледат Баба Вида, са предвидени малки, но много приятни атракции. Направен е опит в различни помещения в двореца да бъдат пресъздадени сцени от историята на тези каменни стаи, а на по-духовитите се предоставя възможност да се потопят лично в отдавна отминалото време, а ако имат фотоапарат със себе си – дори да увековечат това временно телепортиране в изминалите епохи.

Качването в кулите би трябвало да се забрани поне докато не се смени подовата настилка на етажите, защото си е наистина опасно – дъските са проядени, стълбичките скърцат и се люлеят застрашително, а подпорите изпълват човек с недоверие. За сметка на това гледката огоре си заслужава, дава възможност да разгледаш детайлно околността.





Баба Вида беше последната спирка преди завръщането ни в София. Пътят, когато си с компания, е прекрасен, но никога не бива да забравяме, че отговаряме както за себе си, така и за другите. Благодаря на нашия водач, че превърна пътуването ни в удоволствие и ни докара живи и здрави! Надявам се, че в бъдеще ще има все повече отговорни шофьори, които ще ценят живота и когато се прибираме след почивните дни по родните си места, пътищата ще бъдат спокойни и приветстващи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар