Загреб - дъждовен, но красив (2012)

И ние, както повечето хора, на които им писнаха студовете и лошото време, искахме да се порадваме малко на нещо зеленичко, свежичко и ново. Затова и заминахме за Хърватска, където се бяхме наканили да скиторим по водопади, езера, острови, паметници, музеи, заведения и каквото още ни видят очите. За съжаление обаче очите ни гледаха предимно магистрали (колкото и да се прехласват всички по тези платна за движение, на мен ми дойдоха множко километрите и вече мисля да ги гледам от километри височина). За още по-голямо съжаление не успяхме да се насладим и на 5 минути хубаво време през цялата ни екскурзия, но пък дъжда и облаците не ни попречиха да разгледаме Загреб и да си обещаем, че някой ден ще се върнем, може би дори за по-дълго.




Първото нещо, което ме впечатли още в движение, бяха пекарните, които буквално се намираха на всеки ъгъл. Истинският контакт с тях се случи малко по-късно след пристигането ни, но пък беше достатъчно приятен и впечатляващ, за да съжаля от сърце, че дори новите и интересни пекарнички в София, които изникнаха в последните 1-2 години, не могат да им стъпят и на малкия пръст на загребачките. Тъжно... Но тъй като сме на най-приятната тема, храната, ще ви споделя, че в Загреб може да се хапне съвсем прилично за сума, която няма да ви накара да си глътнете езика от ужас, стига да не сте прекалено претенциозни. Едно малко сравнение по повод дневните менюта - докато в по-малки градове (като Риека) можете да ядете прилично много за 60-70 куни, в Загреб можете да си хапнете плескавици и чевапчици. Истинският шок за мен бяха две порции пържени картофи и две наденички на капанчето на Плитвичките езера, за които дадох заветните 100 куни и се препарирах на място (100 куни = 26 лева... за пържени картофи!!!!). Куните хвърчат много бързо и ви препоръчвам да си заредите прилична сума от тях, защото ще ви излезе по-евтино, отколкото да плащате с евро. 




Пекарната, в която похапнахме сладко-сладко преди вечеря ;)
Вечер към 8-9 в Загреб магазините не работят, но витрините разказват цели кулинарни приказки...

Второто нещо, което с Жоро наблюдавахме с интерес, бяха хората... или по-точно стопаните. В Загреб на всяка крачка можете да срещнете предимно млади момичета, но и по-възрастни чичковци, с някое куче на каишка. Имах чувството, че едно и също момиче с едно и също фъстъчено пале се е клонирло из цял Загреб и само ни пресреща зад всеки ъгъл. Въпреки това не мернах някакви неприятни следи от животинките. Не мога да твърдя обаче, че Хърватска е супер чиста и няма никакви боклуци. Напротив. С Жоро поспорихме по този въпрос и не знам къде му бяха очите, но аз се нагледах на опаковки и хартии по тротоарите и улиците, да не говорим за остров Крк, който ми се стори безобразно замърсен с найлонови пликчета и опаковки, но за това най-вероятно е отговорен вятърът. 




Ако трябва да го раздавам съвсем обобщаващо, мога да кажа, че Загреб е чудесно красив и приятен град, с много зеленина, паркове, пейки, невероятен градски транспорт, чудесна атмосфера и ако някога имам възможност, бих поживяла известно време там. Загреб е достатъчно различен, но и достатъчно близък, така че да се почувстваш като у дома. За съжаление прекарахме малко време там и не успях да събера кой знае колко много впечатления, но пък бяха достатъчно емоционални, за да ме накарат да го харесам с цялото си сърце. Нещото, което ме впечатли най-много, беше възможността да присъстваме на служба в катедралата и да послушаме заедно с останалите присъстващи спокойният глас на свещеника. За мен лично винаги е било загадка неделното ходене на църква, но в Загреб, дори за съвършено кратък момент, усетих, че за тези вярващи хора това е сила - те са една общност, те са едно цяло. Кой знае - може би точно за това е ставало въпрос в тази молитва...




Вечерта завършихме на площад Ban Jelacic, загледани във водите на малкото фонтанче, което е построено над естествено изворче. Легендата разказва, че на този извор някога са се събирали вещиците, но какво точно са правели, когато са се срещали, си остава пълна мистерия... Ето това беше моето място, но за съжаление трябваше да го напусна и да се отправя към стрелкащите се нагоре-надолу през 3 минути трамваи.




За съжаление не мога да ви разкажа кой знае колко за останалата част от нашата екскурзия, защото лошото време или по-скоро липсата на слънце лиши от очарованието им както Плитвичките езера, така и остров Крк. Като се замисля за последното, май и хубаво време нямаше да го спаси от това да го сметна за тотално безинтересен, особено в сравнение с Локрум, но все пак говорим за два съвсем различни острова. Ще ви споделя най-хубавата снимка, която успяхме да направим на езерата, за да завършим оптимистично и с пожелание за слънчеви и безгрижни почивни дни:










Няма коментари:

Публикуване на коментар