Мечти в джобен формат

Представете си, че седите удобно отпуснати на дървен люлеещ се стол пред малка спретната къщурка с бели стени и розов покрив и четете Джейн Остин... На масата са наредени глинени съдове, които ще бъдат напълнени с вкусотии, картината на стената събира цялата светлина и придобива различни и много чудновати форми, а в скрина с влюбените мишлета се подвизава новата премяна на вашия уютен дом. Ако ви беше лесно да си го представите дотук, то нека го направим по-трудно:

Представете си, че сте високи около 10 см, а самата къщичка не е повече от 30. Навън вали сняг, но сезонът във вашия дом е вечно лято с тъмнозелена трева и разхвърляни възглавнички из двора. Може да ви звучи невъзможно, но в моя нов малък дом нещата се случват точно така!





Ако ви кажа, че моите родители са ми подарили къща, която са обзавели сами, едва ли ще си представите, че става въпрос за реставрирана стара детска куклена къщичка, която се захванах да ремонтирам миналото лято. Историята е много дълга и много лична, затова: настанете се удобно и четете тихо...


Преди години, когато магазините не са се пукали по шевовете с детски играчки и хората дори не са подозирали, че някога Jumbo ще се появи на хоризонта, за да им осигури изобилие от джиджавки, една майка се наредила на опашка, за да купи на момченцето си дървена къщичка-играчка. На другия ден, след като повисяла отново на километричната опашка, майката се сдобила и с обитатели - красиви кафяви мечета!

Историята мълчи по въпроса как точно си е играло това момченце с дървената къщичка и с мечетата, но когато се родило малкото му зло сестриче, се намерил и човекът, който да види сметката на любимата играчка. Не било с някаква лоша умисъл, но въпреки това къщичката загубила един по един всичките си обитатели, била забравяна на двора под дъжда, а когато вече съвсем не ставала за игра, я захвърлили на един таван, където стените й потъмнели, а яркият червен покрив изсветлял и изтънял...


Гузната съвест обаче си казала думата и когато всички вече станали толкова големи, че никой не си и спомнял за тази изоставена къщичка, момичето (вече бая напреднало в годинките) я изровило от тавана и я закарало с колело при татко си, като настойчиво се размрънкало той да й помогне да реставрират изпатилата къщичка.

Ако някой от вас някога е правил подобно нещо, със сигурност е запознат с удоволствието, което доставят шкуренето и боядисването, изпипването на детайлите и насладата от идеите. След като се намесих в плановете на баща ми и го откъснах от кошерите и пчелите, които гледа, успяхме да завършим и префасонираме малката къщурка в едно момичешко убежище, като заменихме оригиналните цветове (кафяво и червено) с розово и бяло. Ужасно съжалявам, че нямам снимка на къщичката преди, за да можете да направите разликата, но съм сигурна, че и снимките, с които разполагам сега, ще бъдат достатъчни, за да усетите нейната атмосфера и да забележите как й се е отразила новата премяна.



Говоря така за една играчка, защото искрено вярвам, че всяко нещо си има енергия. Тази къщичка за кукли беше празна и привличаше какви ли не мисли в себе си, докато моите скъпи родители не решиха да запълнят празнината и да въведат ред и красота.  Нещо, което аз все отлагах и не се заемах да реализирам...

Представете си двама ентусиасти:


ТОЙ изрязва картон с изкуствена трева, за да направи полянка, кове миниатюрна масичка и забива малки пирончета, за да е по-устойчив новият под. Ако познавате баща ми и сте виждали неговите пръсти-менгемета (не дай си боже да сте се запознали и с неговата мечешка длан), такова нещо ще ви се стори невъзможно или пък прекалено  забавно. 


Виж, НЕЯ можете да си представите много по-лесно: майка ми, която винаги е обичала да рисува и да носи радост на другите с красиви и нестандартни идеи, стои до през нощта, за да шие миниатюрни възглавнички, пердета и покривки, покривала за столове и пейки, да прави книжки и да ги подвързва и да оформя кориците им... Мисля, че само нетърпението да ми покажат какво са направили, е било в състояние да спре ентусиазма й, но все пак времето се е оказало достатъчно, за да измайстори тя цели два декора за розовата къща:


Това е семейна история на една куклена къща, на която дадохме нов живот. Едновременно исках да ви я споделя, но и да я запазя за себе си... 

Надявам се обаче тя да ви вдъхнови и да направите нещо вдъхновяващо със своето семейство, защото споменът е вечен и безценен.




п.п. Използвани са материали от магазин за хоби и моделизъм, от Jumbo и от Слънчоглед. Идеите за декорацията обаче изцяло принадлежат на моята абсолютно неповторима майка Р.В., а интериорът пък си има покрив над главата единствено благодарение на сръчния и кадърен мой баща М.Д.

Моето участие е минимално, изразяваше се предимно в шкурене, боядисване, лепене на тапети и обличане на специални "сценични" костюми (работни гащеризони, маски и ръкавици) по време на обработването на дървения материал, но пък къде щеше да е всичко това, ако не бях и аз един малък-голям инициатор ;)




Няма коментари:

Публикуване на коментар