Желания, мечти и реалност в Блед, Рая в Словения (2013)

Опитвам се да заспя, но вълнението от факта, че на следващия ден имам рожден ден не ми позволява да се отпусна и да започна да сънувам. Започвам да си представям, че съм на едно вълшебно място, през прозореца на стаята влиза свеж въздух, а в далечината се вижда малък замък, кацнал на един от хълмовете около красивото и чисто езеро. Камбаната отброява четвъртинка час и докато се усетя, вече съм се пренесла в един друг свят. Сега вече знам какво ще си пожелая днес, когато духна свещичките на тортата - пак да отида в Блед, но този път за много, много по-дълго време.



Тръгваме с Жоро рано сутринта и пътят до Словения през Сърбия и Хърватска минава изключително бързо и приятно, само с три спирки от по 10-15 минути. Точно 1 000 километра по-късно паркираме пред къщата на Наталия и Йерней, след като преди това съм видяла поне 100 китни къщички, в които ми се е приискало да прекарам следващите няколко дни. Домакините ни посрещат с вода и сок от портокал, поставени на масичката в новото апартаментче, което са създали специално за гости като нас. Попаднахме на тези хора чрез сайта airbnb. Това е социална мрежа, в която потребителите предлагат жилищата си под наем на пътешественици като нас. Някои, като настоящите ни домакини, живеят в курорти и имат специални апартаменти, които поддържат само за гости. Други пък оставят моминските или ергенските си квартири за ползване от пришълци през летния сезон, след това се завръщат да прекарат няколко спокойни месеца в комфорта на собствения си дом. 
Предимствата на подобен тип настаняване са доста, но преди всичко е личното отношение и възможността да се докоснеш до бита на хората, в чиято държава си решил да гостуваш. Но да се върнем на семейство Шорл, нашите хазяи в Рая...



Още с влизането в Словения, усещането е прекрасно. Много хора са ми казвали, че това е една чудно красива страна, но това твърдение винаги трябва да бъде проверено с лични наблюдения и пътешественически опит. Този път успяхме да разгледаме много неща, но, учудващо или не, за малка страна като тази, остана още няколко пъти по толкова, което не сме видели. Излишно е да ви казвам, че магистралите там са като за най-некадърните шофьори - гладки, прави и с табели на всеки 20-30 метра. Билбордите пък са се кичнали навътре в поляните и обработваемите площи, като почти навсякъде са върху дървени конструкции за сушене на сено. Имат си и покривчета. 

Когато слезете от магистралата обаче, има един голям проблем, за който искам да ви споделя още в началото, и това са колоездачите. В Словения много хора се придвижват с колелета, включително и между населени места, така че трябва да бъдете много внимателни как шофирате. В летния сезон, по пътя между двете езера Блед и Бохин, на седмица стават по 2-3 катастрофи с колоездачи, тъй като туристите не преценяват скоростта за завоите и не съобразяват, че пътищата в повечето случаи не са от най-широките. От друга страна колоездачите също се движат така, сякаш пътят е за тях, не за колите, затова ще ви призова отново да внимавате как карате. И не само там.




След поредното отклонение, ще ви върна отново в Блед и този път обещавам разказът ми да не лъкатуши като някоя неспокойна река. Пристигнахме късния следобед и сърцата ни се изпълниха с красотата, на която станахме свидетели. Представете си ни като тези животинки, които много от вас са гледали виртуално в някое фейсбук приложение или пък като в компютърна игра - мензурата на живот ни се запълни до предела, че дори можеше да прелее! 



Коя къща от коя е по-красива, навсякъде градините са поддържани и на показ, за да може всеки да им се радва. Терасите още малко ще паднат от тежестта на пъстрите цветя, наслагани щедро по тях. Чисто, спретнато и поддържано, малко, китно и вълшебно - това си отбелязвате наум, докато влизате в Блед. Залепено до курорта пък е селцето Засип, което до преди 10 години е било една гола поляна, а сега е арена за съревнования кой ще има по-красива къща/веранда/градина. Точно там беше и къщичката, която ни приюти, с малката верандичка за двама и два страхотни и много пухкави домашни любимци - кученцето Оти и котаракът без име, на когото казвах Флъфи заради гъстата му сива козинка. Не съм снимала къщата, но ето една типична представителка от Засип:




На такова място, в подножието на Алпите, няма как да се чувстваш изморен, дори и след 1000 километра. Взехме колелетата на нашите домакини и отпрашихме на обиколка около езерото, която, с всички спирки да се любуваме я на патета, я на водни кончета, трая повече от предвиденото, но подкрепени с по виенски шницел и чевапчици, успяхме да изкачим хълма към дома и да посрещнем вечерта на нашата веранда. 







Тук може би ще ви е любопитно да отворя скоба за кулинарните удоволствия, които можете да опитате в Блед. Тъй като с Жоро твърдим, че това е Раят на земята, ще можете да избирате от голямо разнообразие, както си му е редът в един Рай. Специално Блед е известен със сладкиш, който наподобява известните у нас "наполеонки" от едно време - крем пита с бутер тесто - Blejska kremna rezina. Най-вкусните, които опитахме, са направени в хотел Сава, макар че ние ги хапнахме на градския плаж. За основно пък Блед предлага комбинация от виенска, сръбска и италианска кухня, като типично словенските ястия не са много, но едва ли ще откажете един шницел, чевапчици с айвар или пица, рибни ястия и прясна салата с изключително вкусна рукула. Гладни няма да останете, гарантирам ви. 





Честно да ви призная обаче, ние се чувствахме толкова щастливи, че хапването, което по принцип е любимото ни нещо, остана на заден план и се посветихме на това да черпим щастие от този непресъхващ извор. Разходката около езерото Блед с колела или пеша е само скромното начало на всичко, което можете да правите там. Първата задължителна спирка трябва да бъде Blejski Grad - замъкът над Блед, който е превърнат в музей с ресторант и собствен културен живот. Освен да разгледате интересната експозиция, да хапнете или да пийнете кафе, да видите езерото от птичи поглед, да си купите оригинални подаръци от магазинчето, през юли и август всеки вторник и четвъртък можете да се насладите и на театър на открито. 


Малкото представление, което трае около 20 минути, разказва две популярни в Блед истории - едната в единия ден, другата - на следващия път. Ние хванахме представлението в четвъртък и макар то самото да беше достатъчно интересно и приятно, имаше нещо друго, което ми направи страхотно впечатление и то е отношението на словенците към работата им. Имам чувството, че там, независимо от това каква е професията им - да събираш боклук, да обслужваш хора или да си уредник в музея - хората я изпълняват с достойнство и изключително съсредоточено. Както например наблюдавах в музея - човекът, който слагаше загражденията, отдели половин час, за да накити въжетата, да помръдва тежестите от ковано желязо с няколко сантиметра напред и назад, докато не се получи перфектно, след което с усмивка раздаде на всички присъстващи брошури и отговаряше на въпросите на посъбралата се вече любопитна публика. 
Цената за посещение на музея е 8 евро на човек, а паркинга отпред, за разлика от всички други в Блед, е безплатен. Ако решите да се качвате пеша, а не с кола, има страхотни пътеки с пейчици за отмора, но пътят не е чак толкова много или пък тежък. 




Сега, след като сте разгледали музея, можете да си починете в някое от заведенията около брега на Блед или да навлезете по-навътре и разгледате магазините. Те не са кой знае колко интересни, но ще отклоня погледа ви към един специален - за чай. Наистина лятото не всеки би пил точно чай, но няма лошо да се запасите за зимата с ройбос с аромат на шоколад и кокос или с мента и грейпфрут. Можете да си изберете и кутийка за съхранение, чашка или комплект за китайска чаена церемония. Въобще - много приятно местенце. А точно срещу него има голям магазин за винтидж домакински джунджурийки и детски играчки, където можете да прекарате спокойно една романтична шопинг пауза. Нагоре към търговския център има и магазини за дрехи, но кой, дошъл в Рая, ще има време за това?!



Следобед си вземете си лодка индивидуално или с група, за да стигнете до острова, където можете да се запознаете с легендите за създаването на Блед, да пуснете картичка до дома, да разгледате часовниковия механизъм в кулата и най-важното - да си пожелаете нещо и да биете голямата камбана. 

Между другото, словенците имат някакво специално отношение към камбаните. В Засип например, камбаната на църквата отброяваше всяка четвъртинка час. Всеки път - различно звънене, за да знаеш точно колко е часът. В 7 сутринта се става и започва животът, а в 8 вечерта още по-тържествено хората са приканени да се завърнат по домовете и да се отдадат на почивка. Та на острова в Блед дърпате едно дебело въже и си пожелавате нещо. Аз си пожелах токова много неща, че първоначално не посмях да дръпна въжето, да не би камбаната да се излюска върху главата ми, провокирана от моето нахалство, но в крайна сметка, типично за един тъмен балкански субект, така я разлюлях, че ограничението от 3 позвънявания май се превърна в 6-7-8... Срам, не срам, ама ще ми се сбъднат желанията... пък. :)




Докато ви пиша за любимото си място, ще вземе да мине целият ми рожден ден, така че слагам край за момента, а в следващата публикация ще ви разкажа какво друго можете да посетите в непосредствена близост до Блед.

4 коментара:

  1. Честит рожден ден!
    И нека всички пожелания ти се сбъднат!
    Чудесно място, за което не предполагах!
    Благодаря ти, че го сподели!
    Поздрави и много усмивки :)

    ОтговорИзтриване
  2. Много красиво и спокойно изглежда, радвам се, че сте си изкарали добре! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за описанието на Блед. Чудех се дали да избера тази дестинация или Париж, но за сега се ориентирам към Блед. Надявам се едноседмичният ми престой да е незабравим както за Вас.

    ОтговорИзтриване