Моите шест открития в "Земята и хората"


Всичко започва с новите гумени ботуши, които в момента се отцеждат в коридора. Или всъщност всичко започва с мокрия сняг, който вече не спира да вали втори или трети ден - и аз вече не съм сигурна, защото бялото и сивото през прозореца ми се сливат в едно, рисувайки една тъжна картина от мокри и недоволни сенки по софийските улици. Да имаш гумени ботуши обаче променя ъгъла, от който гледаш на нещата - не само преносно, но и буквално. Преспи, локви и кал вече не са част от нещо неприятно, с което не трябва да имаш абсолютно никакъв досега, а точно обратното - задължителни условия за една дълга разходка с леко бунтарски характер. И така: всичко започна с тази разходка и два часа между два ангажимента, които имах около НДК. Вариантите бяха също два: топъл чай и списание в някое кафе или обиколка в току-що изпречилата се пред погледа ми сграда на Националния музей "Земята и хората". Избрах второто и фактът, че си тръгнах оттам с усмивка, ме провокира да споделя с вас моите шест открития: цветни и красиви, любопитни и интересни!



1. Не розов кварц, а ахат

В последния брой на EVA прочетох статия, в която се споменаваха предимствата на розовия кварц, как може да се използва в комбинация с вода за лечение или пречистване. Докато купувах билета си за вход (2 лева за учащи и 4 лева за изучилите се), разгледах кутийките с различни по размер и форма розови късчета. Вярно, много красиво, но въпреки розовия си цвят, това не беше нещото, което исках да отнеса вкъщи със себе си. "Взимат го за любов", ми беше обяснено, а аз любов имам в изобилие. Реших, че ще си харесам някой камък от експозицията и ще попитам за него, след като изляза. Тези неща трябва да се усетят, не просто да си вземеш няколко камъчета, защото зодията ти го предполагала. 

Ахат в централната зала, част от постоянната експозиция

За малко да подмина временната експозиция, посветена на ахата в България. Но не го направих. И тогава, както се случва с булчинската рокля, която трябва да припознаеш като своя, аз припознах като свой един нежен блок ахат, оставен на свобода извън витрините, така че да може да го докосне всеки. Реших, че на излизане ще потърся ахат: влюбих се в неговите преливащи нюанси от сиво, синьо и бяло, от различната текстура, от грубата обвивка, която е в пълен контраст с мекото усещане, когато поставиш дланта си върху шарките. 

Временната експозиция ще е в музея до 31-и март 2015 г., така че може да използвате и вие някоя разходка, за да разгледате всички късове от този красив нескъпоценен камък. Ако отидете след това, ще може на живо да видите ахата от снимката горе.

2. Нешлифован диамант

"Той е нешлифован диамант". Или тя. За първи път видях какво означава този израз, докато обходих детайлно с необигран поглед миниатюрните парченца диаманти с различни карати. За мен това бяха малки камъчета, за които трудно бих предположила каква стойност носят. Нешлифовани, безформени и матови - нищо общо с красиво проблясващите камъни по ръцете на знайни и незнайни дами. Нужно е да имаш досег с това съкровище, докато то още не е придобило търговски вид, за да оцениш напълно труда на тези, които с въображение и талант му придават красота и изящество. 

3. Богатството да знаеш

Вермикулит

Тъй като разполагах с време, внимателно изчитах каквото ми попаднеше - от имена на минерали до общата информация близо до или вътре във витрините. Разбира се, губеха ме като читател при изреждането на химичните съединения или елементи, но се изненадах колко любопитни неща можеш да научиш, стига да не бързаш. И стига да имаш някаква памет за нови думи, каквато аз всъщност не притежавам. За сметка на това обаче си щраках на воля, така че да не забравя (снимането в музея е разрешено и е безплатно). Страшно любопитна ми се стори витрината с различни видове стъкло и материали, произведени от тях. Имаше стъклени нишки, които ми напомняха коприна (не знам какви са на допир обаче). 

На друго място се зачетох в представянето на вермикулита, който може да увеличи обема си до 40% при нагряване. Дори написано звучи невероятно, а когато видиш снимките, на които едно и също количество вермикулит запазва теглото си, но изглежда три пъти повече на втората снимка, ахваш! Не мога да ви обясня какво точно е вермикулит, но запомних, че има широко приложение, така че сигурно ще се намерят по-вещи в обясненията си от мен, а и винаги може да прочетете повече за него на място в музея.

4. Цветовете под тъмния таван

Арагонит

За сградата на музея не искам да говоря много, но ако трябва да изтъкна нещо хубаво, то ще е светлият син цвят на фасадата и красивата външност. Вътре усещането е друго - студено и мрачно. Тъмно, макар всъщност да има светлина. Тези неща обаче губят значение, когато се изправите срещу ярките и направо примамващи да ги докоснете цветове на експонатите (не че можете да го направите, де). 

Изпитах силно желание за притежание, когато погледът ми се спря на голям къс светлосин арагонит. Изглеждаше като парче айсберг, престояло на нивото на водата (или поне аз така си го представям); изглеждаше като уловена и вкаменена въздишка, като спомен по безгрижно лято. Чист и съвършен цвят! За съжаление в магазина към музея не открих точно такъв арагонит, но ако някой някога открие, непременно да ми донесе! 

Докато гледах графитените частици и парчетата графит зад стъклото, си припомних изцапаните ни от молива длани, когато в началното училище започвахме да скицираме бъдещите си рисунки. На друго място видях в камък преплетени сиво и розово и се почувствах добре, че цветовете, които бях избрала за сватбата си, се срещат като естествена комбинация и в природата. Там, в този камък, те бяха весели петна, разположени хаотично, но красиво. 

Накрая с усмивка запечатах образците на самородна сяра и вече никога няма да използвам определението "лимонено жълто". Този претенциозен и натрапчив жълт оттенък не е лимон, а си е чиста самородна сяра! Ако не вярвате, убедете се сами:



5. "Поезията на камъка"

Явно на някой някога му е хрумнало, че българските поети от време на време споменават скъпоценни или други камъни за своите поетични цели. Това е довело до изложба в музея, наречена "Поезията на камъка". Не разбирайте, че това са неизвестни стихове, посветени на аметиста например. Тук става въпрос за "устни като рубини" или за кремъка на Балкана. Любопитно е, не само защото вниманието ви е насочено към детайли, които може би сте проспали, докато сте рецитирали стихотворенията в класната стая, а и защото някои от стиховете са представени редом до конкретния камък, за който става въпрос:



6. Камъни от други измерения

Челябинският метеорит е като малко черно камъче, като овъглено стъкълце или друго нещо, лишено от цвят и красота, но докато го съзерцавам, си давам сметка, че това парченце е най-близкото ми съприкосновение с нещо, което не е от нашата Земя, и което все пак е запазило някаква форма, която може да бъде възприета с човешко око. Парченцето е дарено на музея в края на 2013-а година, няколко месеца, след като над Челябинска област се случва метеоритен взрив. Гледала съм любителските клипчета, които заляха интернет, но не знаех, че от ударната вълна са ранени около 1200 човека, предимно заради счупени стъкла. Вече идеята, че може да те убие метеорит, не ми се струва чак толкова налудничава, макар че навлизайки в атмосферата и стратосферата тези тела се разпадат на частички и изгарят. Конкретно този красавец се е приземил в езеро (според плаката, който прочетох в музея), а частиците му, които се ценят много, са събрани от дъното и може би вече разпръснати по цял свят. 

Това са нещата, с които си тръгнах от музея - не тежат, а напротив - правят стъпката по-уверена и погледът по-ведър. Защото е красиво. Защото е вдъхновяващо. Не бях ходила в този музей от години, така че ако и вие не сте, пък ви се е приходило след прочетеното, може да го направите от понеделник до неделя, от 10:00 до 18:00, като на национални прозници вратите са затворени за посещения. Разгледайте и сайта на Националния музей "Земята и хората", където има подробна информация и ще откриете даже още повече причини за посещение от тези, които ви изброих аз: цък!

п.п. Редно е да се извиня за снимките, тъй като не притежават друго качество, освен да илюстрират разказаното. Но като се замисля, и това стига. ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар