Лефкада - част I: Топла синева (2015)

Август е! Последната ми публикация е точно от преди един месец. Месец, в който празнувах, в който остарях с още една година, в който сменихме сините десени на спалнята ни със синьото безоблачно небе над Лефкада; месец, в който четях, обичах и живеех така, както може да се случи само през топлите и дълги летни дни! 


Пътуваме с колата към гръцката граница, а зад гърбовете си оставяме София, която се облива в първите слънчеви лъчи на деня. Предстоят ни стотици километри път, които взимаме без много-много да почиваме и да се бавим. Нашият тандем е като бойна единица - без излишно размотаване, но пък с песен на уста се придвижваме стремително към красивия гръцки остров Лефкада. Делят ни малко повече от 700 километра, а когато се качваме на магистралата в южната ни съседка, разстоянието се превръща в поредица от изслушани албуми на любими групи и почти никаква друга кола в платната за движение. Следобед вече сме готови за плаж, сякаш изобщо не сме прекарали часове наред в колата, а мястото, на което ни откарва дружелюбна гъркиня, е миниатюрно плажче пред заведение в Никиана. Предстои да обиколим целия остров, така че не сме претенциозни. Слънцето залязва зад нас, докато ние попиваме последната светлина на малкия дървен кей, а силният вятър изсушава солените ни коси...

Ако пътувате с кола до Лефкада, освен за гориво, ще трябва да предвидите и пари за магистрални такси, които излизат към 12 евро в едната посока. На самия остров има бензиностанции (ние познаваме ЕКО, но заредихме от друга), а цената на нафтата е различна в различните населени места. Островът е лесно достъпен и не се налага да взимате ферибот. За сметка на това има плажове, които са достъпни само с корабчета, но колата ми се струва най-удачното превозно средство, което ще ви даде свободата да обиколите всички кътчета, които ви се сторят любопитни. 

Понеже най-важното нещо, когато говорим за море, са плажовете, ето къде бяхме ние и с какви впечатления останахме.

Източни брегове: Никиана, Нидри

Тъй като нощувахме в Никиана, имахме възможността да огледаме какви плажове се намират в близост до хотела, но представата за гледка като на картичка ни се струваше недостижима точно там. И понеже сме на Лефкада, си казахме, че трябва да извлечем максимума на всяка цена. Никиана не е кой знае колко интересно, но разполага с много алтернативи за нощувка, има магазини и заведения, както и малки плажчета, предимно към хотели, къщи и ресторанти. Каменисто е и водата не е толкова прозрачна, колкото бихте очаквали.

Нидри
Нидри е курортно селище с малко пристанище, от което тръгват туристическите кораби. Плажът там също не е за препоръчване, тъй като според местните хора е по-замърсен и трябва да отидете възможно най-далече от пристанището, така че да изпитате някаква наслада от плажуването. За сметка на това Нидри се превърна в любимата ни дестинация за разходки, обяд и вечеря. Заведенията там са в луда надпревара по отношение на дизайн, меню и обслужване. Напомнят ми за Тоскана от представите ми: стени в охра, оранжево и жълто, цветни столове в ярки цветове, водопади от цветя в розово, бяло и червено. Когато хапнете вкусно, но не прекалено вкусно (за храната друг път), може да се разходите по търговската уличка, която е паралелна на крайбрежната алея, и да разгледате специализираните магазини за продукти от маслиново масло и дърво, да си купите евтина чанта имитация или дори да отморите в някой от салоните за масаж с рибки. 

На север е столицата на остров Лефкада - град Лефкада. Голям плаж, на който ходят предимно местни хора, е Кастро. Положението там е леко разочароващо, защото водата е мътна, а между сините камъчета се намират и боклучета. Един-единствен път направихме вечерен плаж на Кастро и въпреки липсата на перфектни условия, но пък наличието на силен вятър, беше приятно. Но да си припомним: не за това сте били път до Лефкада!

Дошли сте заради лазурните западни брегове, където се намират най-известните плажове, сред които Порто Кацики, Егремни и нашият любим - Катизма.

Порто Кацики, a.k.a. Порто Плацики
Порто Кацики е плажът, с който най-вероятно свързвате Лефкада въобще. "Най-красивият", "най-добрият" са често използвани суперлативи, когато хората го описват. Пропускат обаче да ви кажат, че е крайно недостатъчен за интереса, който предизвиква у туристите; че около него сноват корабчета със стотици хора на борд; че има опасност някое камъче да падне на главата ви от прилична височина, а при по-неблагоприятни обстоятелства да понесе и по-големи скали след себе си. Повечето хора обаче пренебрегват огражденията и се настаняват току под дебелата сянка на скалата. На тези температури, може ли да ги виниш? А и всеки сам носи отговорност за живота си. 
Аз лично смятах, че съм на път да изгубя своя, докато изкачвах стъпалата към паркинга, които са само 100, но когато горещината те е изсмукала като дементор, и това е истински ад на земята! За щастие находчивите и любезни гърци са помислили за комфорта ви, така че да не ви се налага да се разхождате нагоре-надолу всеки път, когато ви потрябва нещо като вода, кафе или храна например, защото на плажа няма как да си набавите сами, освен ако не носите хладилна чанта. Загорели мъже и жени кръстосват Порто Кацики с малки клаксони и предлагат листовки с менюта. Когато сте готови с поръчката, трябва само да изчакате към 30 минути и тя ще дойде до вас, изключително грижовно опакована. 

Егремни е съседен на Порто Кацики плаж, който предлага горе-долу същите условия, но с по-малък наплив от хора. По време на нашето пътешествие с корабче успяхме да се топнем и там, но усещането от плажа на Итака носеше далеч по-приятни емоции. 

Водата на Катизма
Плажът на Катизма

Катизма беше нашата дестинация, тъй като първите дни не разполагахме с чадър, а там бреговата ивица е осеяна с чадъри и шезлонги в бяло и синьо. Внимавайте обаче да не се разположите на най-близките, тъй като повечето хора правят именно това. Получава се ефект, при който в близост до паркинга на най-купонджийското заведение е пълно с хора, а страничните места са доста по-рехаво заети. Препоръчвам ви да тръгнете вдясно, където таксата за чадъри е по-ниска, има заведение с плътна сянка за отбиване на най-горещите часове по обяд и най-хубавото: хората са значително по-малко и на по-голямо разстояние едни от други. Катизма не е див плаж, но удобствата, които предлага, ще оцените по достойнство тогава, когато дивотията и въргалянето по нагорещените камъни ви накара да искате да се измъкнете от кожата си...

Агиофили

Плажът, който харесах най-много от всички, посетихме в деня, преди да заминем.
Василики е най-южният град на Лефкада и като населено място не ми хареса въобще. Друго впечатление обаче остави у мен, когато го видях за първи път: ако се движите откъм запад и слизате по планинските завои над Василики, пред вас ще се разкрие страхотна гледка от чудно синя вода, в която се люшкат белите платна на уиндсърфистите. Не стигнахме до "плажа на сърфистите", защото предпочетохме да се качим на една от лодките, които на кръгъл час откарваха хора към малкия плаж
Агиофили. Една трета от пространството там е заета от шезлонги с чадъри, а другата е сгушена под скалите и е на свободен достъп. Извадихме късмет, че пристигнахме рано, и се настанихме на местенце между няколко отдавна паднали скални блока, така че да се възползваме максимално от сянката, която по тези ширини е животоспасяваща. Водата беше чиста и топла, а ако си носите очила за подводно гледане, ще може да изпитате насладата от това да се запознаете с рибите - малки и големи, за които дори не сте подозирали, че плуват под краката ви. Има бели, които се сливат с камъните по дъното, сиви и издължени, малки и шарени, съвсем дребни, но и големи и страшни! Е, за последното малко послъгвам - видях само една такава - беше като на тъмносиви квадрати и определено не ми се искаше да ме приближава, но най-вероятно е съвсем безобидна и плашлива. 


Споменах ли, че няма акули? ;)

Имам да ви разказвам още за Лефкада - предстои да ви разведа и из улиците на градчетата, които днес разгледахме само като плажни дестинации. Ще ви споделя къде каква храна може да откриете, както и какви любопитни магазинчета намерих. Така че - останете на линия! 

п.п. Всички снимки са любителски и са дело на Жоро, тъй като някои мързеливци искаха само да се плацикат...

Няма коментари:

Публикуване на коментар