Музей за история на София

В един от най-ветровитите дни тази година, бавно се придвижваме към Музея за история на София. Чешмите с минерална вода, които са разположени покрай стените му, изпускат топла пара и усещам как искам да се приближа към тях, за да се сгрея - сякаш са огнище. Облаците се скупчват все повече и в три следобед е тъмно, неприветливо и неприемливо да стоиш на открито. Вмъкваме се в музея, без да чакаме останалата част от компанията - сигурни сме, че ще ни открият.



Отдавна исках да посетя този музей, защото сградата има особена притегателна сила, която се дължи отчасти на красивата фасада, отчасти на старото ѝ предназначение, но най-вече на факта, че откакто се помня, вратите на бившата баня винаги са били плътно затворени. След откриването на музея чух не особено ласкави мнения, но изчакването си заслужаваше. Определено мога да препоръчам мястото за разходка, която ще ви преведе през различни епохи, ще обогати познанията ви не само за София, но и за начина на живот по нашите земи от древността до съвремието, а също така може да се превърне в скрития ви коз, когато в ръцете ви са попаднали любопитни гости от чужбина, които са жадни за знания и емоции.



Разходката в музея започва с първата зала в дясно на партера. Още с влизането, на ваше разположение са древни артефакти, инсталация, показваща част от бита на хората по това време, както и приятно поднесена информация. Нещо, с което се сблъскахме още в самото начало и което се оказа неприятна тенденция в излагането на експонати в целия музей, беше леко неадекватното осветяване на експонатите. Любопитното око няма да бъде заситено с това да види антични връхчета на стрели в контражур, в която ситуация все едно гледате силуети, а не истински предмети. В противовес на този недостатък веднага искам да изтъкна приятната идея за къси и интересни тематични филмчета, които разказват подробности за периода, на който е посветена експозицията в конкретната зала. Сгъваемите табуретки за сядане на пръв поглед изглеждат нелепо и може би е добра идея да бъдат заменени с пейки например, но са изненадващо издръжливи и удобни. И все пак... малко абсурдни.



Там, където някога софиянци са киснели крака и изморени тела, в момента се намира малка галерия с икони под наименованието "Силата на духа". Пухкави червени килимчета ви отвеждат по трите стъпала до пода на по-ниско ниво, а докато за другите това може да се окаже едно възвишено душевно изживяване, ние най-после сформирахме нашата група и мислите ни бягат ту към джакузита, ту към въпроси относно оригиналната украса и дали тя е била по-достойна за очите на посетителите, отколкото приятните кремави стени.

Тясно коридорче с витрина, посветена на ориенталския интериор, ни отвежда по-навътре в музея и стигаме до най-внушителния експонат - царската каляска на Фердинанд. Не мога и да си представя колко внушително е било придвижването на това превозно средство с впряг от шест коня по софийските улици. Ако можех, бих се върнала назад във времето, за да стана свидетел именно на това събитие. 



По-нататък в музея ще видите и други гледки от софийските улици, свързани с "династичната връзка със Западна Еропа", като дамите ще могат да се загледат във витрини за шапки и обувки - може би със същото жадно любопитство, както са го правели толкова много жени преди нас. Качете се на зелената мотриса на трамвай 2, който ще ви покаже вдъхновяващи кадри от миналото, а когато слезете, разгледайте периодичните издания на няколко езика. 

Вторият етаж на музея предлага на посетителите един бърз поглед към обзавеждането на софийския аристократичен дом от миналото, зала с традиционни мотиви в българското облекло, както и настояща временна експозиция. 



Дали смятам, че музеят разглежда в детайли историята на нашата столица? Съвсем не. По-скоро ми напомня за проект, направен с ентусиазъм, но сглобен с наличните ресурси. Всички експонати, които видяхме, бяха красиви, любопитни и добре представени, но за да представиш развитието на един толкова стар и важен град, се изисква доста повече. Може би няма да е зле някъде из залите и коридорите да се намира и картина на Йосиф Питер и една конкретна, която се е запечатала в паметта ми - каруца с дини, които се продават на пазара от една облечена в традиционни български одежди циганка. Всичко, свързано с периода на Третото българско царство, е впечатляващо и интересно, но изглежда, сякаш този период е бил най-дългият и важен за София, когато на практика е продължил съвсем кратко. Липсват други важни моменти от историята на града, но може би по-натам ще бъдат показани.



Музей за историята на София
Работно време: вторник до неделя от 11:00 до 18:00
пл. "Бански"1 (спирка на трамваите на Централни Хали)
Вход за ученици и студенти: 2 лева
Редовен билет: 6 лева
Повече за музея вижте тук

Съвет: проверете на място за комбиниран билет, така че да разгледате и подземния музей при базиликата "Света София"

Други идеи за разходки на открито и закрито:







Няма коментари:

Публикуване на коментар