Църковният брак - церемония, символи и какво да носим от вкъщи

Веднага си признавам, че тази публикация няма как да бъде написана от собствен опит. Въпреки това ще ви споделя какво пише в книжката, която получавате при резервиране на дата за граждански брак, в случай че решите да започнете подготовката по-рано. Снимките в настоящата публикация са от църковния брак на Миряна и Христо, нашите кумци, а фотограф е Мариана Василева. 

Това, че не принадлежа към определена религия, за мен е щастие и свобода. Не означава, че съм встъпила в брака си без вяра, но вярата е в мен и в човека до мен. Ето защо си мисля, че дори да се уповавате на Висша сила, да сте дълбоко вярващ и зачитащ религиозните догми, най-важно е да имате точно тази вяра един в друг, а и в себе си, преди да прекрачите прага на църквата с красиви сватбени свещи в ръка. 



Тъй като официалната вяра в България е православно християнство, информацията в "Сватбата - любовният празник на живота" засяга именно светото венчание в православната българска църква. Ритуалът на църковния брак е тайнство, при което жена и мъж се заричат да "пазят съпружеската вярност". 

За много младоженци това е най-сюблимният момент от тяхната сватба, а за други - просто ритуал, който трябва да бъде изпълнен в името на традицията. За гостите... Е, за гостите понякога е истинско мъчение, признавам, и това идва от начина, по който се провежда самият ритуал. Ето защо ви съветвам да се запознаете предварително с лицето, което ще проведе вашата церемония - така ще може да придобиете взаимна представа и след задължителните ритуали, ще бъдете възнаградени с ценен миг на искрени думи от човека, който благославя вашия брак. Присъствала съм на такова венчание и беше наистина красив момент! 

Идеята ми за среща с духовното лице намира потвърждение и в книжката: "желаещите да сключат брачен съюз трябва да отидат на Изповед" (с главно "И"). В деня на сватбата пък трябва да се извърши причастие. 

Най-полезна е информацията какво трябва да носите със себе си, за да мине ритуалът безпроблемно и да не нарушите някое неписано или писано правило, а именно:
  • себе си и вярата си (това е от мен)
  • акт за граждански брак (защото редът е такъв: първо граждански, след това църковен, като не е задължително да са по едно и също време)
  • кръщелни свидетелства на младоженците и кумовете (казвали са ми, че има църкви, които позволяват кумовете да не са кръстени, но са рядкост)
  • венчалните халки
  • две бели свещи, завързани с бяла панделка (макар много булки да връзват панделки с цвета на сватбата си)
  • бутилка червено вино (хубаво ;))
  • обредна чаша
  • погача
  • купичка с мед
  • късметчета за хвърляне (как звучи само) под формата на бонбони с жито и стотинки
  • някъде по-късно в текста се споменава и нуждата от декларация, че встъпилите в брак са източноправославни, че нямат забранено от Църквата родство и че не встъпват в пети брак. 

Самият ритуал се състои от Обручение (църковен годеж), което се извършва в притвора на храма, и Венчание (кадене с кадилница и припяване), което се случва в движение. Младоженците "застават пред маса, на която са поставени Евангелие и Кръст", както и всички останалите артикули, изброени в булетите по-горе. Четат се молитви за бъдещите съпрузи, както и за техните родители. Когато младоженците се хванат за ръце, те вече са съединени "в едно тяло, в една душа и в една любов".

Любопитно е какво символизират каденето и венците: първото е "житейски път, изпълнен с благоухание и доброта, а второто - "победата, която новобрачните са удържали над порока на блудството до този момент". От виното пък се отпива три пъти, за да са съпрузите "весели и щастливи през целия си живот". Кръгът символизира "неразкъсваемостта на християнския брак". 

Какво друго:

  1. Поради неизвестни за мен причини, една булка да види друга булка в деня на сватбата си, се води за лоша поличба. Ако ви се случи, гледайте решително в противоположна посока! 
  2. Тъй като ритуалите са продължителни и изморителни за наблюдателите, осигурете места за сядане, ако не за всички, то поне за най-възрастните.
  3. Пред повечето църкви и ритуални зали в София, особено в центъра, се навъртат просяци и джебчии. Как да реагирате спрямо тях, решавате вие. Място, където не съм срещнала този проблем, е Семинарията. Но може и да е било щастлива случайност, повторила се многократно.
  4. Ако сте гост и подарявате икона за сватбата, може да помолите да бъде осветена в деня на церемонията. Това всъщност май не е много правилно, но съм виждала хора да го правят. Тук въпросът опира до финанси, тъй като за освещаване се плаща, но ако издебнете момента, няма как да ви откажат. Стана малко анти-съвет, но защо пък не? 
  5. Не закъснявайте за ритуала, тъй като и той, както повечето неща в живота, се случва в строго определени времеви рамки и след вас застъпват нови хора. 

Какво обаче се прави, когато не изповядвате една и съща религия? Дори православни и католици не могат да встъпят в брак без усложнения по пътя, какво остава за брак между православен и мюсюлманин, което е често срещано по нашите земи? Доколкото съм запозната, един от двамата трябва да смени вярата си. Това неминуемо поражда напрежение. И ето аз, която не изповядвам никой религия, се питам: Как човек се отказва от вярата си? Нали затова е... вяра? Щом обичаш и приемаш другия, въпреки разликите между вас, не е ли това най-важното и най-красивото?

Този въпрос е твърде сложен и твърде емоционално натоварен, за да го разисквам повече в настоящата публикация, но би ми било много интересно да разбера как са го решили реални хора, които са имали такъв проблем и са го преодолели. Ако вие сте от тях или имате такива познати, споделете своя опит, така че да бъде полезен и за другите. 

Други сватбени статии в блога:















Няма коментари:

Публикуване на коментар