Джинджифилови човечета

Лесна, приятна и вкусна рецепта за джинджифилови човечета. 


Да правиш канелено-медено-джинджифилови курабийки на Коледа се оказа не само приятно, но и доста лесно. Да ги украсиш с усмивки пък удвоява удоволствието и превръща празника в една сладка магия. Чудя се защо по-рано не съм си доставяла тази наслада, затова споделям рецептата с тези от вас, които ще се впуснат в кулинарни подвизи и между празниците!

Необходими продукти :


  • 175 г бяло брашно
  • 1/4 ч.л. сода 
  • 1 ч.л. джинджифил на прах
  • 1 ч.л. канела
  • 65 г масло, на кубчета
  • 70 г пудра захар
  • 30 г мед
  • 2 жълтъка


Начин на приготвяне:


  1. Пресейте в купа брашното, содата, пудрата захар, сухите подправки и щипка сол. 
  2. Втрийте маслото в сухата смес, докато се образуват маслени трохи. 
  3. Добавете меда и разбитите предварително жълтъци.
  4. Замесете в началото с дървена лъжица или устойчива силиконова шпатула, след което дообработете тестото на ръка, за кратко. 
  5. Увийте тестото в прозрачно фолио и го оставете да почине на хладно за половин час.
  6. Разточете тестото и изрежете фигурките с помощта на резец. 
  7. Сладките се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна, в средата, за 8-10 минути или докато крайчетата започнат да потъмняват леко. 
  8. Оставете сладките в тавата за още 2 минути извън фурната, след което може да ги прехвърлите върху решетка, за да изстинат напълно.


За декорацията използвам готова смес за ройал айсинг.



Щастлива Коледа!
Девора



На море в Гърция - Сарти, Ситония (2016)

Прозрачна и топла вода, мек пясък или грапави скали, свеж въздух, хубава музика, красива гледка към величествения Атон... Източната страна на втория ръкав на Халкидики предлага толкова много богатства за всеки, който иска да се наслади на блажена морска почивка само на няколко часа път от родната столица, така че отдавна вече престанахме да се чудим "къде".



За първи път посетихме Сарти преди две години. Миналото лято бяхме по-авантюристично настроени и се потопихме в красотата на Лефкада (виж тук и тук), който несъмнено ни впечатли, но и поизплаши с ужасно горещите си дни и задушни нощи, затова тази година поехме по познатия път към Сарти. Стига се за 4-5 часа, тъй като вече е изграден хубав път (с винетна такса) от границата до разклона за Солун, а предимствата на тази близка дестинация не свършват само с местоположението ѝ.




Нощуваме в Сарти, но обикаляме и близките плажове - Портокалос и Сикя най-вече. Намират се на съвсем кратко разстояние едни от други, но всеки от тях предлага свое неподражаемо очарование: един ще е подходящ за семейства с деца, заради дългата си плажна ивица с пясък и плитка вода, друг ще се стори по-хубав на тези, които обичат скалите и подводните снимки, а пък трети ще спечели своите летуващи с удобните шезлонги, много хубава музика и ледени напитки.





В Сарти, както и на нашето море, юли е силен сезон, затова и цените на хотелите (все семейни бизнес начинания, които представляват дву- или триетажни симпатични постройки) са по-високи. Летуващите са предимно румънци и българи (последните са най-често срещани в края на сезона през септември, когато всяка втора кола е с регистрация СА), така че не се изненадвайте, когато във всяко кафе или ресторант обслужващият персонал ви връчи меню на родния език.



Що се отнася до храната, на повечето места тя е вкусна, а на всички места - еднаква като меню: сувлаки (шишчета), дзадзики (сух таратор), гръцка салата и още няколко предложения за цвят, мусака, пълнени чушки и основни видове морска храна - от риба, през октопод и калмари, до миди.
Препоръчвам ви да попитате хазяите си къде може да хапнете най-вкусно и да последвате тези препоръки. В Сарти горе-долу пълният ресторант не винаги означава вкусна храна. В някои случаи сервитьорите могат да забавят сметката ви с 30-40 минути, така че често няколко маси стоят заети (независимо от желанието на хората да се махнат възможно най-скоро) и това примамва посетителите, които сканират заведенията за това колко маси са заети и свободни. Мога да кажа, че най-вкусната храна, която опитахме по време на престоя си в Гърция, беше в ресторант '5 steps in the sand' в Сикя. След него се нарежда съвсем приемливият (стига да игнорирате ужасните гарнитури към основните ястия) Paradise в самия край на плажната ивица на Сарти, посока юг. За съжаление фаворитът ни от преди 2 години, ресторант, който най-вероятно ще препоръчат и на вас, "Врахакия", не е на нивото, на което го оставихме при последното си посещение. Все пак - пробвайте, ако нищо друго не ви се е харесало от личен опит. 



След като отметнах тази толкова важна тема - храната :D - нека се спрем и на по-важното: водата! Тя е кристална! Чиста, прозрачна и топла. Дори без екипировка може да наблюдавате рибките, които плуват около краката ви, а ако имате очила за гмуркане и шнорхел, ще се насладите на още по-хубави гледки, макар и не толкова шарени и разнообразни, колкото на други места по крайбрежието на Гърция



Както вече споменах, плажовете на Ситония са разнообразни. Определено фаворит за нас беше плажът в южната част на Сарти, отдясно на центъра за сърфисти. Там пясъкът е много ситен и нежен, нищо общо със стереотипа за гръцки плаж, осеян с малки и големи камъчета. Портокалос бийч обаче ще ви плени с варовитите си скали, а колкото по на север почивате, толкова по-необходими ще са ви специалните обувки за плуване с гумени подметки. Не ги забравяйте и ако ходите по скалите във водата, тъй като морето е пълно с бодливи морски таралежи!






Животът в Сарти е тих, спокоен и безгрижен. Това не е парти дестинация, а по-скоро място за семейства с деца. Или за тези от нас, които ценят тишината по време на лятната си отпуска. 



Съветвам ви да заредите някои провизии в хладилника, защото почти нищо в Сарти не отваря врати за работа преди да дойдат следобедните часове, когато слънцето бавно започва да се скрива зад западния склон на полуострова. Една практична идея от нас, стига да не ви мързи, е да използвате ранните часове за плаж, тъй като след 11 часа на обяд горещината става непоносима (освен за малцина ненормалници, които по това време идваха да се пържат заедно с цялата си челяд) и да правите втори плаж след 4-5 часа следобед до към 8, когато слънцето оцветява всичко в мек оранжев нюанс.



По източното крайбрежие на Ситония може да откриете и доста опции за къмпинг - от обширни и скрити под гъстата сянка на високи дървета пространства до по-модерни предложения, решени в бял лукс и разполагащи с разпределител по шезлонгите. Що се отнася до по-спортните забавления, в Сарти има сърф училище, където може да наемете и каяк за двама, с който да обиколите близките скали в морето. Има опция и за гмуркане, от която не сме се възползвали, затова не мога да дам обратна връзка доколко преживяването си заслужава и е вълнуващо, но ако някой от вас е пробвал,  нека сподели в коментарите!