Летен чийзкейк с боровинки и къпини

Може би няма десерт с маскарпоне, който да не е истинско удоволствие за природонаселението в нашия дом, а и не само. Фаворитът ни определено е тирамису, за което Жоро вече знае и повтаря, че е най-хубавото, а когато опита някъде другаде, първата хапка непременно е съпроводена с "Много е хубаво, но не е като твоето". След като вече бях бетонирала статута си на най-добра тирамису майсторка, реших, че е време да се доказвам с някой друг десерт и понеже отдавна бленувах да си направя любимия чийзкейк с малини, накупих бисквити, сдобих се с пресни домашни яйца и ми остана само да взема и плодовете. Стана обаче така, че бях привлечена от боровинките и къпините на пазара, затова лекичко промених плана и се получи ето това удоволствие:




Толкова беше вкусен, че 24 часа, след като беше готов за ядене, от него не остана и трохичка!

Необходими продукти:

60 г масло
225 г пълнозърнести бисквити (или каквито на вас ви харесват, но тези са добър вариант, защото не са толкова сладки)
50 г счукани сурови ядки (аз използвах ядките от един микс, т.е. имаше и бадеми, и кашу, и лешник, но вие може да смелите в блендер или на ръка орехи например)

500 г маскарпоне
2 предварително разбити с вилица яйца
3 с.л. пудра захар (не обикновени, а мерителни, равни)
250 г бял шоколад (придава сладост, затова избягвам да слагам много захар в рецептата)
200 г боровинки

200 г сирене за мазане/ крема сирене/ Филаделфия (каквото на вас ви харесва най-много. Аз използвах сирене за мазане в кръгла купичка от Lidl. Макар да не е най-здравословното нещо, за мен е чудесно за десерти, тъй като е с много приятна консистенция, неутрално е и не му трябва много, за да се подслади)
пудра захар на вкус

150 г боровинки и къпини (може само къпини)
1 мерителна ч.ч. вода
3 1/2 мерителни ч.л. кафява захар
1 мерителна к.л. лимонов сок



Начин на приготвяне:

  1. В блендер натрошете ядките на ситно и ги изсипете в купа. Направете същото с бисквитите и ги добавете към ядките.
  2. Разтопете маслото и го смесете с ядките и бисквитите, така че да попие навсякъде и да се получи смес, наподобяваща много ронливо тесто.
  3. Изсипете тази смес равномерно в тавичка с махащо се дъно и диаметър 23 см (не по-малка), предварително застлана с хартия за печене. Увийте с прозрачно фолио чаша с равно дъно и започнете леко да притискате сместа, така че да е еднакво разпределена навсякъде.
  4. Разбийте маскарпонето, като добавяте яйцата едно по едно, след което и захарта, докато се получи еднородна смес.
  5. Разтопете белия шоколад на водна баня или в микровълнова печка и го добавете към маскарпонето. Докато го правите, бъркайте с шпатула.
  6. Добавете боровинките, разбъркайте леко, след което изсипете готовата смес върху бисквитения блат.
  7. Пече се на 150 градуса около 50-60 минути. Ще познаете, че е почти готов по незапечената и все още по-нестабилна среда. Изключете печката и оставете чийзкейка вътре, докато не се охлади, което означава часове наред. 
    Вече имате готов чийзкейк, който изглежда достатъчно апетитен, за да бъде изяден и така, но ако все пак искате да го направите още по-неустоим, трябва да положите още малко усилие.
  8. Разбийте сиренето за мазане с пудрата захар и с него запълнете равномерната вдлъбнатина на чийзкейка. Ако не искате да правите сос, може да поръсите с пресни плодчета и да сервирате охладен след няколко часа, или:
  9. Сложете плодовете, водата, захарта и лимоновия сок в малка тенджерка на умерен огън, докато заври, като непрекъснато разбърквате с дървена лъжица или шпатула. Това се прави около 3-4 минути, след като закъкри или докато видите, че сместа леко се сгъстява. Ако я държите прекалено дълго, ще стане по-гъста и няма да се разтича, а ако я оставите за кратко време - ще е по-водна. Преценете сами. Аз исках да стане достатъчно течна, за да се разлива леко, но и достатъчно твърда, за да се задържи на повърхността на чийзкейка.
  10. Когато свалите соса от котлона, го пасирайте за няколко секунди, след което търпеливо трябва да го прецедите през цедка в отделна купичка. По този начин си спестявате дразнещите твърди частици на плодовете и получавате съвършено гладък и фин сос.
  11. Залейте чийзкейка с леко охладения сос. Вече имате няколко слоя удоволствие - бисквитен, маскарпоне с боровинки и бял шоколад, бял слой от сиренето за мазане и тънък слой сладко-кисел сос от къпини и боровинки. Резултатът е чудесен, маслен, умерено сладък и адски вкусен чийзкейк!

Звучи по-трудоемко, отколкото всъщност е, така че ви насърчавам да опитате! Сигурна съм, че няма да съжалявате и дори ще повторите. 




            





Кумство

Всеки знае, че най-важни в една сватба са булката и кумът. Или поне така чух да се говори, но предполагам, че ще има доста съгласни с това твърдение. Мисля си обаче, че в днешните модерни сватби, в които се изпускат доста от ритуалите, ролята на кумовете преди, по време и след сватбата става все по-незначителна и все по-пренебрегвана. В тази статия няма да си говорим за това какво е положението в момента, а ще ви разкажа за основните задължения на кума и кумата, като ще оставя на вас да си изберете кое да вземете и кое - не. ;)



Иска ми се да започна с това, че кумството не е задължение за една вечер. Както ще ви споделят и в ритуалния дом, в който ще сключите граждански брак, това е доверие, което се гласува от младоженците и е ангажимент за живот. Струва ми се обаче, че малко хора го осъзнават - както от страна на самите кумове, така и от страна на бъдещите съпрузи.
Историите за караници и несъгласие на кого да се повери тази роля има колкото ви душа иска, както и такива, в които младоженците изобщо нямат идея кого да поканят, но ако вие сте се спрели на определена двойка или пък ви предстои да кумувате, ето какво се очаква от вас:

Кумът, освен да събере всички погледи в определен момент от сватбата, докато произнася своята тържествена (в повечето случаи хумористична) реч, трябва също така да е минал няколко урока по народни танци, за да поведе хорото, в случай, че решите да спазите този обичай. Някога кумството е било наследствено: т.е. синът на кума на родителите и неговата съпруга са кумове на новата семейна двойка. Аз така и не срещнах хора, които да са спазили тази традиция, но ако вие сте сред тях, ще ми е интересно да споделите в коментарите на какъв принцип точно действа тази традиция. 

От народните обичаи, които засягат кума пряко, се сещам за "продаването" на булката, за гоненето на печеното пиле и участието му в църковния ритуал, където трябва да държи свещите и да разменя короните и пръстените. Внимание: кумът не трябва да докосва короните, докато ги кръстосва, защото се смята за лоша поличба. 

По-съвременните задължения на кума започват от организирането на ергенско парти за младоженеца и стигат до каквото друго се разберат главните действащи лица. Разбира се, кумът трябва да е наясно, че на една сватба всичко е само "горчиво" и никога не е сладко, солено или кисело, а самата думичка е парола за това, че младоженците трябва да споделят целувка всеки път, когато обстановката "загорчи". Кумът може също да бъде обект на игри и закачки, които са съгласувани предварително с DJ-я/водещия на сватбеното тържество. Ако вашият кум има някакво хоби или интерес, с което може да развесели гостите, защо да не го провокирате? Е, в рамките на добрия вкус, разбира се - не всичко трябва да бъде споделяно с широката публика. ;)

Ролята на кумата е претърпяла дори още по-голяма трансформация през последните години: от придружител, тя е станала най-довереното лице на булката, човекът, който често изнася доста от организационните въпроси на свой гръб и допринася за общото настроение на тържеството. Всяка булка избира как да "използва" своята кума. По традиция кумуващата персона трябва да дари от себе си воал и букет за булката, както свещите, чашите за вино, венец от цветя, ако ще се използва такъв в някой от ритуалите, цветя за закичване, пита, бутилка вино, мед. Този списък обаче изглежда доста застрашително и финансово затормозяващ, затова повечето булки го разпределят като задължения на различни хора. Има вариант, в който кумата да има съвсем различно финансово задължение, което няма нищо общо с изброените по-горе: то може да е от абсолютно никакво, та до купуването на брачните халки за двойката. Това е пример, който доказва, че всичко е индивидуално и само от вас зависи какво ще поискате от кумата си. 

Кумата е главният организатор на моминското парти, в случай, че има такова. Това събитие може да има толкова различни направления, така че със сигурност ще си говорим за него в друга публикация. Според мен най-ценното, с което една кума може да допринесе за сватбата, е със съвети и знания, които са необходими на булката в организацията. Второто е доброто настроение по време на тържеството! :) 

И кума, и кумата са главни действащи лица във фотосесията, която се прави по повод сватбата. Подарък от кумовете често е сервиз (било то прибори за хранене или чаши), но младоженците също трябва да дарят своите кумове с тематични благинки. В статията изобщо не говорим за пликчета с пари, нали стана ясно? По традиция на кума се подаряват риза, пижама, чорапи, кърпа, а на кумата - нощница, плат за рокля, кърпа, може и бижу. Ако кумовете имат деца, за тях също има подаръци - дрехи. Тези дарове са символ, че кумът и кумата са облечени с "най-интимно доверие". "Те стават духовни родители на младоженците, най-близки приятели, които ще взимат участие в техните радости и скърби, от тях ще търсят подкрепа и съдействие". 

Разбира се, в днешно време едва ли всеки би спазил дословно тази подаръчна препоръка, но защо пък да не вземете поне нещо от традицията и не го обърнете в забава? Ние например подарихме на нашите кумове символичен подарък - малко панерче с кърпи за баня. Отделно от символичното, повечето двойки се разбират помежду си да си подарят пари или предварително набелязан подарък. Често става въпрос за нещо, което може да остане като спомен в семействата, затова до ден днешен сервизите са си сериозна алтернатива на пликчето с пари.

На това се казва да влезеш в образ. ;)
Като си говорим за семейства, доста често за кумове се избират хора, които нямат нищо общо един с друг. Това не е лесно решение за младоженците, защото води до доста организационни затруднения по време на сватбата, но ако няма друга алтернатива, всичко може да бъде постигнато с много добра воля. Един от проблемите е настаняването на хората. Както всички знаем, най-честата конфигурация на масата на младоженците е булка, младоженец, кум и кума. Къде обаче да седнат половинките на тези хора, когато има такива? Със сигурност не на отделна маса, ако питате мен. Разделите ли някоя двойка, си гарантирате лошото изкарване и на двамата. Кумството е уважение и то трябва да бъде демонстрирано винаги и от двете страни. Може да не харесвате някоя от половинките (например гаджето на най-добрия си приятел, който ви е кум), но ако искате той да прекара добре, не трябва да мъчите хората, като ги разделяте. Това е компромис, но пък сватбите са пълни с компромиси...



Какво се случва след сватбата? Младоженците би трябвало да посещават кумовете си на Коледа, Гергьовден и Великден. По традиция - преди другите роднини. В общи линии мисля, че разбрахте идеята - кумовете са адски, адски важни хора, така че мислете добре, в случай, че искате да спазвате традицията.

Понеже статията стана дългичка, мисля да спра дотук, но предлагам да продължим темата в коментарите, за да разгледаме и други любопитни въпроси, свързани с кумството! ;)