За кулисите - сватбената фотография!

Когато въпросът опре до фотографа на сватбата, двойките като че ли се разделят на два вида: за едните това е най-важното нещо от цялата сватба, а другите са склонни да поверят тази отговорна задача на някой приятел, независимо дали има опит, или не.

Според мен намирането на добър фотограф е една от най-тежките задачи в организирането на сватбеното тържество, особено когато държите на перфектно качество. Субективно е какво е най-важно при избора на професионалист и всяка булка/двойка решава сама за себе си. За някои нестандартният подход при фотосесията е най-важен, за други - качеството на снимките, а трети държат и на двете еднакво.

Не мога да ви кажа какво да търсите във фотограф, защото това знаете само вие самите, но ще ви споделя от личен и чужд опит няколко важни неща:



  1. Когато се срещнете с фотографа, който сте избрали, обсъдете с каква техника ще работи по време на събитието и на фотосесията. Това са два напълно различни като условия за снимане ангажимента, особено ако едното събитие ще се случи на закрито, а другото - в парка например. Ако снимате сесия по обяд и фотографът не разполага със светлоотразител, ще изглеждате като препили и недоспали, с огромни торбики и сенки под очите (като нас на снимките от нашата сватбена сесия... :/). Ако пък сватбата ви е вечерна, трябва да има достатъчно светлина, за да може снимките да са ясни и красиви.
  2. Не избирайте човек, с чието портфолио не сте запознати в детайли. В повечето случаи на сайта на конкретния фотограф има снимки, които може да разгледате, но те са специално избрани, за да покажат най-доброто, на което е способен. Попитайте за кадри в различни условия: дневни, вечерни, артистични, на ритуали, на танци и т.н. и чак тогава решете.
  3. Ако фотографът ви е приятел, но не е професионалист, се подгответе за доста гафове по време на самия снимачен процес и дори за лоша обработка на снимките в последствие (не че не се случват същите неща и с професионалисти, но все пак...).
  4. Хубаво е фотографът, с когото работите, да има помощник - присъствала съм и на двата варианта - с и без втори фотограф -  разликата е огромна в крайния резултат.
  5. Пригответе се психически да чакате адски много за снимките си, ако са от професионалист. Със сигурност до момента, в който ще имате възможност да ги покажете на гостите си, всички вече ще са забравили, че някога сте се женили (защото са минали 2-3 месеца оттогава). Това е доста разочароващо и изнервящо, но предвид огромните количества файлове, с които хората трябва да се преборят, не е изненадващо - ако фотографът е зает и с много други ангажименти, си е направо неизбежно. Въпреки това няма гаранция, че след толкова чакане, оправдано с "обработка на снимките" няма да получите дискове с фотографии, които трябва да дообработвате сами по причината, която споменах в точка първа.... :(
  6. Ако все пак имате приятел/ роднина/ познат, може да го помолите, стига да има желание, да прави снимки паралелно на фотографа. Това е нож с две остриета, защото човекът все пак е ваш гост, но тук не говоря за целодневен ангажимент, а за снимка от време на време, така че да имате уловени повече мигове от щастливия момент. Бъдете сигурни, че професионалния фотограф няма да е щастлив от това някой друг да снима, но плюсът от ситуацията е, че може да компенсирате пропуснатото от него със снимките на ентусиаста. Пример: снимките от тържеството на нашата сватба, направени от професионален фотограф, бяха еднообразни, тук там с някой отрязан човек или допълнително теме. Братът на Жоро обаче носеше своя фотоапарат и е направил доста по-любопитни снимки - с различен ъгъл и перспектива, като е успял да хване много повече щастливи моменти и то с хубаво качество
Понеже искам да съм максимално полезна за вас, помолих някои от приятелите си, които се ожениха през последните две години, да споделят с мен дали са доволни от фотографите си и дали биха ги препоръчали. По-долу ще сложа координати на тези професионалисти, които са успели да впечатлят клиентите си, но понеже има още толкова много фотографи, за които нямам информация от първа ръка, ще помоля и вас да оставите мнение в коментарите, стига да имате опит (горчив или сладък) със сватбените професионалисти.

Ето няколко положителни примера:

Фотограф: Бони Бонев
Сватбата на: Благовеста и Иван
Сайт: цък



Фотограф: Даниел Даков
Сватбата на: Миряна и Христо
Сайт: цък

Тъй като имах щатието да съм кума на тази конкретна сватба и да наблюдавам фотографския процес по време на подготовката, както на самата фотосесия и на партито, мога да дам всички възможни звезди на Даков Studio и да ви ги препоръчам от сърце!




Фотограф: Мариана Василева
Подписване: Миряна и Христо
Сайт: цък




Нека направим и втора публикация, само с красиви примери! Драснете ми, ако искате да споделите произведенията на вашия сватбен фотограф, така че и бъдещите младоженци да се възползват от препоръчани услуги. ;)

Благодаря на двойките, които се съгласиха да споделят най-личния си момент с читателите на Веселия кошер! 


            




Летен чийзкейк с боровинки и къпини

Може би няма десерт с маскарпоне, който да не е истинско удоволствие за природонаселението в нашия дом, а и не само. Фаворитът ни определено е тирамису, за което Жоро вече знае и повтаря, че е най-хубавото, а когато опита някъде другаде, първата хапка непременно е съпроводена с "Много е хубаво, но не е като твоето". След като вече бях бетонирала статута си на най-добра тирамису майсторка, реших, че е време да се доказвам с някой друг десерт и понеже отдавна бленувах да си направя любимия чийзкейк с малини, накупих бисквити, сдобих се с пресни домашни яйца и ми остана само да взема и плодовете. Стана обаче така, че бях привлечена от боровинките и къпините на пазара, затова лекичко промених плана и се получи ето това удоволствие:




Толкова беше вкусен, че 24 часа, след като беше готов за ядене, от него не остана и трохичка!

Необходими продукти:

60 г масло
225 г пълнозърнести бисквити (или каквито на вас ви харесват, но тези са добър вариант, защото не са толкова сладки)
50 г счукани сурови ядки (аз използвах ядките от един микс, т.е. имаше и бадеми, и кашу, и лешник, но вие може да смелите в блендер или на ръка орехи например)

500 г маскарпоне
2 предварително разбити с вилица яйца
3 с.л. пудра захар (не обикновени, а мерителни, равни)
250 г бял шоколад (придава сладост, затова избягвам да слагам много захар в рецептата)
200 г боровинки

200 г сирене за мазане/ крема сирене/ Филаделфия (каквото на вас ви харесва най-много. Аз използвах сирене за мазане в кръгла купичка от Lidl. Макар да не е най-здравословното нещо, за мен е чудесно за десерти, тъй като е с много приятна консистенция, неутрално е и не му трябва много, за да се подслади)
пудра захар на вкус

150 г боровинки и къпини (може само къпини)
1 мерителна ч.ч. вода
3 1/2 мерителни ч.л. кафява захар
1 мерителна к.л. лимонов сок



Начин на приготвяне:

  1. В блендер натрошете ядките на ситно и ги изсипете в купа. Направете същото с бисквитите и ги добавете към ядките.
  2. Разтопете маслото и го смесете с ядките и бисквитите, така че да попие навсякъде и да се получи смес, наподобяваща много ронливо тесто.
  3. Изсипете тази смес равномерно в тавичка с махащо се дъно и диаметър 23 см (не по-малка), предварително застлана с хартия за печене. Увийте с прозрачно фолио чаша с равно дъно и започнете леко да притискате сместа, така че да е еднакво разпределена навсякъде.
  4. Разбийте маскарпонето, като добавяте яйцата едно по едно, след което и захарта, докато се получи еднородна смес.
  5. Разтопете белия шоколад на водна баня или в микровълнова печка и го добавете към маскарпонето. Докато го правите, бъркайте с шпатула.
  6. Добавете боровинките, разбъркайте леко, след което изсипете готовата смес върху бисквитения блат.
  7. Пече се на 150 градуса около 50-60 минути. Ще познаете, че е почти готов по незапечената и все още по-нестабилна среда. Изключете печката и оставете чийзкейка вътре, докато не се охлади, което означава часове наред. 
    Вече имате готов чийзкейк, който изглежда достатъчно апетитен, за да бъде изяден и така, но ако все пак искате да го направите още по-неустоим, трябва да положите още малко усилие.
  8. Разбийте сиренето за мазане с пудрата захар и с него запълнете равномерната вдлъбнатина на чийзкейка. Ако не искате да правите сос, може да поръсите с пресни плодчета и да сервирате охладен след няколко часа, или:
  9. Сложете плодовете, водата, захарта и лимоновия сок в малка тенджерка на умерен огън, докато заври, като непрекъснато разбърквате с дървена лъжица или шпатула. Това се прави около 3-4 минути, след като закъкри или докато видите, че сместа леко се сгъстява. Ако я държите прекалено дълго, ще стане по-гъста и няма да се разтича, а ако я оставите за кратко време - ще е по-водна. Преценете сами. Аз исках да стане достатъчно течна, за да се разлива леко, но и достатъчно твърда, за да се задържи на повърхността на чийзкейка.
  10. Когато свалите соса от котлона, го пасирайте за няколко секунди, след което търпеливо трябва да го прецедите през цедка в отделна купичка. По този начин си спестявате дразнещите твърди частици на плодовете и получавате съвършено гладък и фин сос.
  11. Залейте чийзкейка с леко охладения сос. Вече имате няколко слоя удоволствие - бисквитен, маскарпоне с боровинки и бял шоколад, бял слой от сиренето за мазане и тънък слой сладко-кисел сос от къпини и боровинки. Резултатът е чудесен, маслен, умерено сладък и адски вкусен чийзкейк!

Звучи по-трудоемко, отколкото всъщност е, така че ви насърчавам да опитате! Сигурна съм, че няма да съжалявате и дори ще повторите.